автор: snejen_bor

По стъпките ти те познавам
забързаните и кънтящите .
Блестят и отдалече ,
подтичват те лъщящите.

По мириса на лек парфюм,
подарък от "Avon".
Но докога ще галопираш бясно,
зареян ,като кон?

По пръстите ти ,нервни окончания,
прегръщащи дори от растояния
и тръпнещи за нежни ласки
и.... шарещи ме с ярки краски.

По липсващия зъб от дясно ,
е....ще го оправиш ....ясно,
по лещеното зрънце на ухото ,
по пътчетата на челото.

По палтото ти със ревера,
но дори и то ти няма вяра ,
че някои ден ще го оставиш,
поне за миг.

Та то е старо и износено
и с толкова бои къносано ,
пропито с чувства и съмнения.
Но стига с тези откровения.

Палто да съм ти и обувките ,
е....свикна ли ми на целувките?