автор: LoveHunter

Въпреки твърдото си намерение, да се заключи в стаята си, Джен остана извън замъка, ядосана на предателското си тяло, което се разтопи в прегръдките на Дориан, тя реши, да пообиколи из земите на замъка. Не искаше да вижда никой. Ама че срам. Никога нямаше да му прости, че я направи на глупачка. Идиот... Кретен... Влечуго... Да пукне дано, кълнеше го, Джен, Чумата го тръшне, мразя го, мразя го.
– Проклет да е вовеки - Ядосана Джен взе един камък и го запрати с всичка сила към малкото езерце зад замъка. – Дано му изсъхне...
– Ох! – чу се сърцераздирателен стон. В следващата секунда Джен видя как брат й Мело изплува от водите на езерцето разтърквайки рамото си, на което имаше голямо червено петно – Джен, за бога, какво съм ти направил? Аз само...
– Какво си направил – изкрещя Джен – Ако знаех, че си там и че ще те ударя, щях да те замеря с нещо по-голямо – Тя го изгледа злобно – Ти си виновен, задето ще се омъжа за оня грубиян. Мело, не го искам.
– И таз добра, пак старата песен – Мело се надигна във водата и пристъпи към по-плиткото, когато водата стигна до кръста му, той загледа настоятелно Джен – А... душко, може ли да се обърнеш, миличка, че съм малко гол?
- Аз...ама да – Джен се изчерви и се обърна с гръб към брат си – ти защо не си на обяда? – попита тя за да наруши неудобното мълчание.
– Ами сам ли да си обядвам? – Попита той излизайки от водата и почна да се облича, – тебе те няма, скиташ из замъка, Алая, витае в облаците, първо се хилеше идиотски, после, се намръщи, и накрая изчезна. Гуен, никаква не се вясна, заключила се е и се съдира от плач, не можах да я успокоя, тъй като не разбрах, защо плаче. Много странно се държите днеска.
– Мело, ти да не си идиот или само на такъв се правиш? – озъби му се Джен – Натрапихте ни някакви варвари за съпрузи, да не мислиш, че ще подскачам от радост, как можа, Мело. По-дяволите, не се ли облече, искам да те гледам в очите като ти ги издера.
– А, котешки хватки – ухили се Мело, – да облечен съм вече. - Джен светкавично се завъртя и Мело зърна опасния блясък в зелените й очи – Какво пак те ядоса, моя огнена, кукличке, кажи на батко.
– Ще ти кажа – тросна му се Джен – Ти си, най-лошия брат на земята, Мело. Да искаш да ме омъжиш за едно разгонено животно, един дивак, дръвник, грамаден варварин, как не те е срам, как можеш да ме гледаш в очите.
– А, значи си се запознала с Дориан? – попита ухилено младия мъж.
– А! Позна! Глупак! – Ядосана още повече от усмивката му, Джен понечи да го ритне, но Мело, успешно избегна нападението. – Няма да се омъжа за него, Мело, ще проваля сватбата.
– Не бива така, малкото ми зверче, – започна меко Мело, – ще има брак искаш или не, винаги съм те глезил, но до тук, душичке, решено е, ще се омъжиш за Дориан – Той я хвана за раменете с едната ръка, а с другата повдигна брадичката й към себе си – Няма начин, Джен.
– Защо е всичко това – попита с болка в гласа Джен – Не го искам Мело, омъжи ме за някой друг, някой от твоите войни, на всичко ще се съглася, аз...
– Спри до тук, зверче – каза Мело и я целуна по челото – Знам какво искаш. Ако те омъжа за някой, който е по-ниско от теб, съмнявам се, че горкия човечец ще се радва някой ден на наследник. Сигурен съм, че или авторитетно ще го командориш, и ще спи пред врата на спалнята ти, или ще го кастрираш и ще го пратиш в някой от манастирите на весталките, не Джен, Дориан е за теб. Той ще те обуздае.
– Ще избягам – заяви тя.
– Може и да опиташ, но няма да се получи. Ще си имаш охрана докато татко не те отведе до олтара.
Тогава ще избягам от църквата, реши Джен и се усмихна дяволито.
– Няма да се получи – повтори Мело, мислейки си, че е разбрал усмивка й – Прибрах ти всички пари и скъпоценност, а слугите са заплашени с изгнание ако се оставят да ги подкупиш и да офейкаш.
– Дори не се бях сетила за това – отвърна искрено Джен
– Надявам се. – Мело прегърна сестра си, през раменете и закрачи към замъка – Хайде, трябва да си събереш багажа, и да си избереш рокля за утре, трябва да си красива и щастлива, малката ми, за добро е.
Джен си замълча, тактично, знаейки, че ако си отвори устата може да изпусне нещо, а умният й брат, веднага щеше да се усети, че е замислила нещо. О, ще съм много хубава. Каза си наум тя и се усмихна загадъчно. Хубава, като смъртта.