"Що е то любов?"
Никога не съм знаела отговора на този въпрос. За привличането ми е ясно, но "любов" за мен бе само дума.
Нещо, за което всички говорят, но май никой не разбира...и аз в това число. Докато един ден го изживях.
Може би точната дума е преживях. Или поне така си мисля сега, когато се обръщам назад към събитията от онова време.
Опитвам се да разбера какво се случи, какво се обърка, какво не направих както трябва или какво не разбрах от това, което ти направи.
А всичко бе толкова прекрасно в началото. Ти бе толкова прекрасен.
Сякаш бях намерила сродната си душа. Сякаш бях намерила приятел за цял живот. Но, уви днес всичко е различно.
Нежеланието ти да ме допуснеш близо до теб също на разбрах. Защо? Аз ли бях твърде настоятелна и те уплаших или ти просто нямаше смелост да ми кажеш, че не ме желаеш вече?
Трудно ми беше в началото, но свикнах с факта, че ще те наблюдавам отдалеч. Сега се радвам на всеки кратък разговор с теб и на всяка среща, но все още ми е болно, че не мога да получа по-голяма част от вниманието ти.
Познавам всеки твой жест. Познавам гласа ти. Познавам и очите ти... твоите красиви очи. Все още трепвам когато ме погледнеш. И все още ми се иска да върна онова време.
Ех, какво клише е любовта...ако въобще я има! Вероятно наистина е само дума!