Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 142
ХуЛитери: 5
Всичко: 147

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Oldman
:: BoboDux
:: LeoBedrosian
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСпомен за любов
раздел: Разкази
автор: neorientirana

"Що е то любов?"
Никога не съм знаела отговора на този въпрос. За привличането ми е ясно, но "любов" за мен бе само дума.
Нещо, за което всички говорят, но май никой не разбира...и аз в това число. Докато един ден го изживях.
Може би точната дума е преживях. Или поне така си мисля сега, когато се обръщам назад към събитията от онова време.
Опитвам се да разбера какво се случи, какво се обърка, какво не направих както трябва или какво не разбрах от това, което ти направи.

А всичко бе толкова прекрасно в началото. Ти бе толкова прекрасен.
Сякаш бях намерила сродната си душа. Сякаш бях намерила приятел за цял живот. Но, уви днес всичко е различно.

Нежеланието ти да ме допуснеш близо до теб също на разбрах. Защо? Аз ли бях твърде настоятелна и те уплаших или ти просто нямаше смелост да ми кажеш, че не ме желаеш вече?

Трудно ми беше в началото, но свикнах с факта, че ще те наблюдавам отдалеч. Сега се радвам на всеки кратък разговор с теб и на всяка среща, но все още ми е болно, че не мога да получа по-голяма част от вниманието ти.
Познавам всеки твой жест. Познавам гласа ти. Познавам и очите ти... твоите красиви очи. Все още трепвам когато ме погледнеш. И все още ми се иска да върна онова време.

Ех, какво клише е любовта...ако въобще я има! Вероятно наистина е само дума!


Публикувано от aurora на 30.11.2007 @ 12:13:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   neorientirana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.02.2025 год. / 13:02:05 часа

добави твой текст
"Спомен за любов" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.