автор: ninik

Не може да не сте чули по радиото коледната реклама:
- О-о-о, благодаря ти, бабо! Вълнени чорапи! – внукът е изненадан. - Ей, винаги съм искал такива чорапи! – лъже мило, за да не обиди баба си. -
Аз… - чуди се за какво са му тези по селски плетени вълнени чорапи. - … мога да си ги нося… Мога да се разхождам с тях… Мога и да си лежа с тях…
- А и на лекции можеш да ходиш – радва се бабата, че внукът е харесал подаръка й.
- Също и на лекции… Супер! Наистина чудесен подарък! – казва момчето, а в същото време си мисли: “Как не? Нали всички ще ми се смеят!? Баба ми съвсем е изкукала.”
Дикторски глас допълва:
- По-добре подарете нещо, което наистина ще направи хората щастливи. С празничната оферта на М-тел…
Именница съм на Никулден. Съседката Минка идва да ми честити рано-рано, да не би да изляза нанякъде и да ме изпусне. Засилена, запъхтяна, възрастната жена ми подава букетче хризантеми, от тези, дето ги отглежда в нейната си градинка пред блока. Връчва ми и найлоново пликче с подаръци. Награбва ме с целувки и топли пожелания. Аз съм смаяна, защото не съм очаквала такова внимание. Това, че веднъж съм й платила сметката за топломерите и съм й спестила ходенето на другия край на града, за мен е нещо естествено и не очаквам благодарности. Както си му е редът и за да й доставя удоволствие, вадя съдържанието на найлоновото пликче – китайска носна кърпичка, миниатюрна кутийка с къси найлонови чорапки и домашно, по селски плетени терлици.
- О-о-о, благодаря ти, Минке! Вълнени терлици! – казвам с радостна усмивка. – Домашно плетени! Много са хубави! – лъжа мило, не искам да я обидя. – Аз мога да си ги нося вкъщи… Мога и с тях да ходя… Ще ми топлят през зимата.
- Много ще ти топлят! – радва се Минка, че съм харесала подаръка й.
- Ще ми топлят! Страхотен подарък! – казвам, а в същото време си мисля: “Боже, колко са грозни! Но жената ми ги подарява от сърце. Я! Оттук май молец е минал?…”