Днес ще си направя портрет
ще рисувам леко - само с връхчетата на пръстите си
нежно, с леки докосвания, като сляп пиянист
Ще започна в черно бяло, с въглен от изгорели стърнища в лятна нощ
после ще се изгубя в мъгла, да събера лунна светлина от отражениета
в замръзналите локви на някой пуст площад
Ще ми трябва синьо, за фон и вино за някой полутон
ще се събудя в Странджа в тюркоазени зори, зная че ще вали
защото ще събирам паднали звезди - за отблясъци в очите
После ще направя контур, пак нежно, само с показалец
ще ми трябва светлина, за да нарисувам сянката
слънчеви лъчи от златисти, юлски пасища ще свършат работа
Ще започна от устата, леко с кармин, събран от самодивска музика
ще си направя загадъчна усмивка, просто така, за фасон
след това и очи, събрал съм почти всички бои вече
малко зелено, но светло от млади смокинови листа
после кобалт - от хоризонта, блясъче от луната и малко звезди,
ирис от небосвода, преди зазоряване.
Няма да си рисувам тяло, ще го оставя само на скица,
нарисувана с пръст на дъждовен прозорец
Ще ми трябват още цветове, но ще ги събирам бавно
за да не избледнеят и да запазят плътност,
ще чакам онази опалова нощ,
когато знам, че ще съм го завършил.
И ще се подпиша.