автор: Ficho

Времето
(след време)
на мястото се завръща,
слага ръка на уликите
и ги превръща
атом по атом в сол.
То и какво остана:
Дънерът – от липата,
ямата с кал – от герана,
от лястовиците
под стрехите –
порутените гнезда,
сено –
от маргаритките,
от хората –

трева –

обелиск
на незнайните
в гарнизона на историята,
изправени срещу войнствата
на абстрактните категории –
неизброими пълчища
с трансфинитни
кардиналности,
със знамена от вечност
и мечове – от безкрайност...