Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 4
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Lombardi
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗаговорът (1)
раздел: Разкази
автор: Nadie

- Защо точно аз!
- Щото си най-добрия, що! Кълна се в тебе, копеле! Нали знаеш, сички тука сме прости темерути, сваляме с изпитани средства - на панорамата на Японския я водих, във Ферарито я возих – все едно се качи в семейния таралясник. Знаеш колко се борих с нея – принципна бе – не ще пари, природата пази – птички и тревички... А ти си чаровен, интелигентен, лепят се по тебе жените... и мъжете. – Босът се ухили. Откак дизайнерът на новия им офис беше задържал ръката на Джони с влажен поглед, не пропускаше шанс да му го припомни.
- Давай снимка! - Джони се намръщи: - Шегуваш се! Има бръчки! И косата й побелява! Може да е майка, аре ако не на мен, на Силвия.
- И Силвия е с бяла коса, нали! Платинено руса – все тая! Джони, чуй ме, Джони! Стига си се оплаквал. Просто трябва да я изчукаш веднъж и да я снимаш. Като й пратим клипчето, ше забрави за природата и ше дигне кинта. Става въпрос за милион евро от допълнителната квадратура бе, пич! Оная ти работа милион евро ли струва, а? Не е чак толкова лоша жената – Босът беше опрял нос в снимката - късоглед, но суетен, не щеше да слага очила. - Ше се поопознаете, ше си поговорите... - Опъна крака и блъвна Cohibени кълбета към тавана. – Аре, бате. Вземи джипа, пари от касата и атака!

Като не става с добро, става с дърво, както обичаше да казва Босът. Изчерпал арсенала си от добрини, измисли план! Сипаха й нещо в резервоара да не може да тръгне. Беше късна есен, началото на голямата депресия, когато всеки се снишава в очакване на зимата с присъщите й киша, кал, кашлица, студ, сополи, скука, сметки за парно, стъмване в пет следобед и съклетясали деца у дома. Анастасия заблъска безпомощно волана. Мамка му! Да се строши точно сега! Щяло било да преобладава облачно време, с превалявания в цялата страна. Ако метеоролозите бяха дипломати, световния мир отдавна щеше да се е възцарил, че и избуял. Лицемери! Често мечтаеше да се вмъкне в студиото на новините, да бутне предсказателя в килера с парцал в устата и да изгрее на екран с думите: “Драги зрители, времето ще бъде адски гадно, влажно и мръсно, но понеже сте бедни и нямате пари за Карибите, по-добре се запасете с търпение и чай за офиса. Прогнозата е соншожмон, както за есента, така и за цялата зима. Желая ви мир и любов!” Разтовари децата – поне веднъж баща им да се заеме, нахлузи шнорхела, обу плавниците и се гмурна в мърлявото софийско утро.

Безпомощни корабокрушенци се бутаха един в друг под навесите на спирките, но не можеха да се спасят от кишавия автомобилен прибой. Пасажите пъстри коли отминаваха на светофарни импулси, трамваят не идваше и с пръст на спусъка на харпуна, тя започна да дебне за жълтото тяло на някое такси.

Джипът изскочи изневиделица и я окъпа от главата до петите. Шокът от ледената вода я разхълца, грима й се разтече, дрехите й увиснаха. Стоеше безпомощна, мърдаше уста, но глас не излизаше, а кретенът взе, та направи маневра на заден и гостоприемно замаха да влезе. Поне ще му лекьоса кожената тапицерия. Вместо това се препъна в две топли кафяви очи. “Къде да те карам, мацо?” „Като ти мацна един, ш’ ти кажа!”, разкрещя се – гласът й, свил се на кълбо в дъното на гърлото, излезе със свистене от топлото в колата. „Така като ме гледаш, за работа ли ставам, за любов ли, за кво!” „За нищо не ставаш”, каза той и се засмя. С един такъв смях – хем искрен, хем добродушен – абе трудно е да се обясни. Подкара нанякъде, Анастасия дори не видя накъде, защото като ревна, та за всичко – за освирепелите хора по улиците, за самотата и за това, че един ден ще умрем. Бил Уитърс с нищо не помагаше да спрат сълзите:„Ain’t no sunshine when she’s gone. Only darkness every day.” Младежът му пригласяше под нос – пееше вярно, между другото. Спря пред лъскава сграда с надпис Beauty Center, буквално я внесе на ръце и каза на красавицата на рецепцията: „Знаеш какво да правиш. И дрехи също.”

Освен че беше Анастасия, беше Арх. Тодорова, главен на община. Не беше спала с никого, за да се добере до поста – просто наследи чичо си, който я беше уредил на работа, обучи я, подготви я и получи масиран инфаркт точно навреме, за да нямат друг избор и да издигнат нея. Тая година щеше да навърши четиридесет, но не й оставаше време да се ужаси – от работа у дома - децата, мъжа, къщата и пак работа. Беше свикнала да организира, да пресмята и да подрежда. Нямаше резки движения, нямаше необмислени ходове. Всичко беше изчислено до пенсия. Наистина.

След два часа мачкане, мазане, мокрене, сресване и сушене, козметичките я пуснаха. Дъждът беше спрял. На улицата я чакаше джипа. Топлите кафяви очи се криеха зад букет рози: „Много си хубава”, каза момчето простичко й й подаде цветята. „Още веднъж адски съжалявам!”


Публикувано от aurora на 29.11.2007 @ 10:53:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 20:38:49 часа

добави твой текст
"Заговорът (1)" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Заговорът (1)
от kuklara на 07.12.2007 @ 16:57:38
(Профил | Изпрати бележка)
Еее много като почва и св.Чакам нататък че и аз да науча как се правят тия неща понаучно


Re: Заговорът (1)
от zebaitel на 06.02.2014 @ 09:33:58
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох частите отзад напред, но това не пречи!
Харесвам начина по който разказваш! Мислех си, че съм прочела всичко твое тук, но този съм го пропуснала.
Има ли ги на книжка, че си падам малко старомодна книжна мишка?!