автор: devilsttattoo

вампирска история с продължение, в съавторство с naf


Адам усети как бавно започва да се унася в неспокойна дрямка. Все още лежеше на пода до Ева и с едната си ръка я бе прегърнал. В пелената на съня си той се видя да тича по непозната улица в непознат град, всичко бе потънало в сумрак, а наоколо не се виждаше жива душа. Бе страшно изплашен от нещо, което идваше след него, чувстваше, че е нещо ужасно и го настига. Разбра, че е напълно безсмислено да се опитва да избяга , и усети как в съня му въздуха изведнъж стана лепкав и гъст, като пелена, в която едва успяваше да помръдне - нима времето спираше? С последните си останали сили се обърна, само за да види приближаващият се към него тъмен силует. Очите му се приковаха в нея и тя също спря, съвсем близо вече до него, както и сякаш целият свят около тях. Внезапно главата на фигурата в черно отхвръкна, отсечена сякаш с невидима прецизност и падна право в краката му. Лицето, което го гледаше със студени сини и мъртви очи бе това на Морис.
Точно тогава Ева го побутна и събуди:
- Адам, скъпи, кошмар ли сънуваш, целият трепериш….
- Да, сънувах Морис, бе мъртъв, но пак ме преследваше, а после главата му падна право пред мен, Господи, няма ли край всичко това?
- Не споменавай напразно името господне - насмешливо го целуна Ева - знаеш ли, ако сме заедно, бихме могли да се справим с всичко…
- Мисля, че трябва да се върнем в къщата и да се опитаме да разберем какво съм аз всъщност…
- Разбира се, скъпи - Устните на Ева бяха едва на няколко сантиметра от неговите - но сега мисля, че можем да си позволим малка паузичка – каза тя и го целуна.
Адам се отпусна, какво пък, къщата нямаше да избяга, и скоро кошмарът от преди малко започна бързо да избледнява, чувсвайки устните й върху своите, а после как полека слизат надолу по тялото му... Божичко, помисли той, дано все пак да внимава с тези остри вампирски зъбки, засмя се наум той, а после се отдаде изцяло на усещанията...
***
Адам най-сетне заспа ...
Погледнах го - лежеше на земята, върху един от зашеметяващо меките килими, (Сам се бе обзавел учудвашо добре), целият бе омазан с кръв и искрено се надявах да разполага с някакво ефикасно почистващо средство - диванът и килимът бяха в плачевно състояние.
Всъщност беше по-скоро съмнително. Надали често прибираше полумъртви вампири и "играчките" им.
Какво ли всъщност искаше един ламиалупуссеминиус от мен. Може би мисли, че мога да го заведа при други от моя вид. Все пак каза, че ни яде.
Наскоро изпитата кръв пулсираше в мен. Чуствах се някакси ... на ръба. Сетивата и умът ми бяха изострени до крайност. Мислите, идеите за това, което ми се случваше, избухваха като малки взривове от откровение в главата ми. Не успявах да проследя всички разклонения на това, което може би се случваше.
Трябваше да проясня мислите си, а някак не можех да го направя в жилището на новопоявилото се на сцената чудовище. Разлятата из целия апартамент кръв ме замайваше, миризмата на Сам ме държеше постоянно на нокти, а имаше още други миризми, които ме притесняваха - ламиалупуссеминиусът донесе със себе си миризмата на нечия кръв - жива, не като тази от банките. Надушвах, че и още "нещо" е било тук. Преди доста време. Миризмата му почти се бе изличила, но ме караше да се опитвам да я проследя и разпозная.
Трябваше да се махна оттук.
Навън все още беше нощ ...
Колко време бе минало от началото на всички тези налудничави събития?!
Двадесет и три часа осемнадесет минути и четири секунди ..... присветна в главата ми като брояч на камера ....
Време е за малка разходка.
Стана и се протегнах. Гръбначните ми прешлени изпращяха като пуканки в микровълнова печка.
Имах нужда от някакви дрехи, навън бе нощ, но разкъсаните ми и окървавени дрехи щяха да предизвикат нежелан интерес.
В единствения гардероб се търкаляха някакви дрехи, но явно бяха на Сам - огромни и в по-лошо състояние дори от моите.......
Ще трябваше да се оправя сама.
Отворих прозореца и потънах в нощта.
Надявах се на няколко часа насаме.
Никакви вампири, никакви Адамовци, Самовци и прочее.
Имах нужда от няколко големи уискита .... и може би щях дори малко да потанцувам.