автор: PLASHKOFF

*** седма част ***

Прибра се в къщи с потиснато чувство.Вдишваше жадно свежия въздух,който се усещаше от градската градина.Облегнал на терасата наблюдаваше зелената й пелерина.А тя беше девствена,крехка и свежа.Вдъхваше чистота,
сила и жажда.
Притегли шезлонга към себе си,и се облегна.Продължаваше да съзерцава природната картина и небесната синева.С цялата си същност потъваше в бездната на природата.

Малко по-късно горещата баня и отдиха, се отразиха много добре на състоя- нието му.
На сутринта се почувства по - спокоен. Слънцето прокарваше лъчите, и топлината от тялото си.Със своето присъствие подсказваше че се открива нова светлина.А дали ще се случи,само времето щеше да подскаже.
Изпитваше желанието, да бъде огън и плам в огнището на една бъдеща любов,
която да стопли, гнездото на едно прекрасно семейство. Това за него,бе красива мечта.

Катерина вече живееше в сърцето му, и стопляше душата с огъня на Аполон.
Желанието бе,да не загуби любовта - всеотдайната, дадена и получена. Това чувство не му даваше мира,беше магнетично, и пълно с тайнствени загадки.
Тази невидима и неопределима сила в съзнанието, вдъхваше приятни, и
неочаквани опасности. Молеше се на "Бога", да му даде късмет във вечното щастие.

Направи си кафе.Изпи го с натурален сок.Изпита желанието да се обади на
Карина.Как ли щеше да реагира тя? Ами ако откажеше? Не биваше да живее с илюзиите,че всичко ще бъде наред.
Любовта му с Десислава,беше красив и прекрасен миг от вечното щастие.Знае-
ше, че не може да живее с миналото...
Най-искрената му мечта ,бе предстоящата любовна връзка с Карина, да
бъде цяла вечност, изпълнена с пламенни чувства. Не биваше да се заблуж -
дава, че няма да има тръни по сложния път...
Минаваше девет и половина. Стори му се,че времето тече бързо, и това го из-
нервяше. Чувстваше, че в него преобладава пасивността, която го потискваше.
Разтри челото замислен и сви вежди. Преглътна и въздъхна бавно.
"Мамка му мечка...- смотолеви той - Какво чакам, а не се взема в ръце? Стига
с тази меланхолия!"
Телефонът звънна.
- Здравей! Карина съм! Как си?
- Здравей! Добре съм! Тъкмо бях решил, да ти се обаждам,но ти ме изпревари.
Искаш ли да излезем?
- Може! Ще дойдеш да ме вземеш?
- Как да те взема? На ръце ли? - той отговори шеговито.
Притеснението му избяга. Развълнува се от обаждането на Карина. В него се раждаше надеждата, за красиви и прекрасни моменти в живота му. Бяха по-
сети кълновете, на новозараждаща любов, която да запълни житието му. От
години мечтаеше, да изгради семейство, и дома му да се запълни с деца, и
щастие.
- Няма да се разсърдя, дори да ме вземеш на ръце.!
Усети вълнението й, и желанието да бъде обладана, с любов и нежност.


Двамата вървяха с хванати ръце. Усещаха пулса на сърцата си, биещи в общ ритъм и хармония.
Жаркото слънце ги обливаше както с топлината си, така и с любовните си ласки.
Небесносиния плащ ги прегръщаше с копринената си нежност, но някъде в
далечината се виждаше самотен облак, който растеше.
Кирил усещаше сърдечния ритъм на Карина, и аромата на дъха й. Маслинените й очи, пронизваха същността му,и го предизвикваха.
"Май хлътнах по тази прекрасна кошута - мислеше си той - Дано не се самоза-
лъгвам? Това познато чувство си знае работата. Ще ми се времето да тече бавно, за да се наслаждавам по-дълго на нежността и топлината й.Страхувам
се да мисля за бъдещето. Настоящият момент бе най-важен.Нека му се наслаж-
давам, обсебен от нежността на любовта."
- За какво мислиш в момента? - попита нежно красавицата.
Очите й излъчваха безпределна нежност.
- Предполагам,че и ти мислиш за същото.
- Може би!
Пуснаха ръцете си, и се обхванаха през кръста.Той приближи крехкото й тяло
плътно до себе си.Сърцето му бе готово, да излети от гърдите.Пърхаше с кри-
лете си, като волна птица. Стомахът се сви.Обля го топлина. Дори мислите му
блокираха.
Вървяха безмълвно.Само ръцете и телата им говореха.Бяха като два атома,гото-
ви да се слеят.Дали не беше илюзия всичко това?
Слънцето бе техен постоянен спътник,целуваше лицата с топлите си устни, и
взривяваше неопределени чувства в сърцата им.


Решиха да седнат,за да изпият по една кафе.Гледаха се като настървени ко-
тараци.Тя се понаместваше, и го предизвикваше с поведението си.А усмивката й бе загадъчна. Погледът й бе дълбок колкото световния океан, пълен с неизвестности.
Това го предизвикваше.Не желаеше да я загуби.Случеше ли се, животът му
щеше да бъде ад.
Тя наруши мълчанието.
- Скъпи, искам да бъда с теб тази вечер! - неоткъсваше страстния си поглед
от него.
Готова бе, да скочи като лъвица с невъздържана ярост.
Той я наблюдаваше, и следеше всяко нейно движение.А тя беше доста неуз-
наваема, а дори и неубоздана...Беше решил, да не бърза в любовна авантю -
ра. Другото негово "Аз" го искаше. Не желаеше да я отблъсква, за да не я
загуби.В същността му се бориха разнополюсни мисли, които не му даваха ми-
ра.
- Защо мълчиш? Отговори ми! Не ме ли обичаш?
- Напротив! Не можеш да си представиш, колко съм влюбен в теб?- каза всич-
ко това бавно и уверено.
- Тогава какво има? - тя попита с нетърпение- Не искаш ли, да бъда с теб тази вечер...?
- Не съм казал,че не искам! - беше изненадан от порива на чувствата - Наис -
тина желаеше да споделят една прекрасна и страстна вечер.

Тя бе изпълнена с необяснима страст,че той самия се изненада от действията й. Никога не беше подозирал,че може да има интимна връзка, с такава необуздана и красива жена.

Изминаха няколко месеца,изпълнени с много любов и емоции.Винаги бяха за-
едно в свободното си време. Прекрасната им връзка,бе ощастливена със сват-
бено тържество.
Той беше споделил на Карина, за болезнената загуба с Десислава, и нероде -
ния си син.
Карина прие с разбиране, преживяната болка на любимия си.


Следва продължение...