автор: junel

Лист по лист отронват се, летят,
пътищата прашни ще постелят с мек килим.
Мълчаливи, в грациозни пируети се въртят,
а аз и вятъра посоките броим...

Кафяво, жълто, оранжево, червено -
гората ме посреща с непреходната си, вековна красота.
Като в приказка е тихо и вълшебно споделено -
въздух, мисли, пръст, душа...

И жълъдче ще се търкулне,
пъстра птичка ще ме поздрави с крило.
Мисълта ми влюбено след нея ще се втурне,
ще ми смигне весело джудже зад някое дърво...

От нечие гнездо ще отнеса частичка топлина,
шишарка ще си взема,шипки за чая си ще набера.
И с вятър във косите ще си ида у дома,
а на пролет пак ще дойда -
да погаля новородената трева...