Кой е той?
Релсов път водещ към ада?
Скършване като треска от мебел?
Надеждата която внезапно превзема помийната яма?
Любовта която се процежда през решетката като пясък?
Любовта която повтаряше завинаги, завинаги
и после те прегази като камион?
Молитва ли си, която се слива с радио реклама?
Отчаян,
аз не те обичам особено.
Ти не подхождаш на дрехите нито на цигарите ми.
Защо се настани тук
огромен като танк
прицелен в половината ми живот?
Не можа ли да отидеш и да се слееш с дървото
вместо да се настаниш тук в моите корените
и да ме насилиш да изляза от живота, който водих
когато до този момент това беше коремът ми?
Е, добре!
Взимам те с мен в пътешествието
в което от толкова много години
ръцете ми са безмълвни