автор: Mielikki

Пак гледаш като телеграфен стълб.
В очите ти се прескачат снежни топки.
Строят лавини
вместо снежни човеци.
А утринта мирише на мокри кученца
и хризантеми.
Бели.
И усмихнати.
Наведи се
ще си удариш челото в дъгата.
Ела да хвърлим във фонтана скуката
и да нахраним със трошици лебедите.
И да се смеем.
Нелогично.