Отмине ли ни този времедел,
прекрачим ли чертата
след " Не помня".
Отново ще настъпи първи ден-
денят на сътворението, във който
ще бъде светлина и озарен
по лъч ще тръгнеш,
за да ме докоснеш,
един оголен звук новороден
ще заглуши ненужните въпроси.
И словото, което се роди,
заченато от първото прозрение
ще бъде ритъм, жар и стих,
в началото и края на вселената.
А ние с теб творци на битието,
ще посадим дръвчетата във рая.
И първият ни грях ще е простен,
преди да сме я срещнали змията.