автор: balev_damian

Сам си и чакаш
с цигара димяща,
и глухо е,а сякаш
мерак те обхваща.

Душата,самичка,
с тръпка и мисъл
чака...едничка
и ставаш по-кисел.

Когато ти чакаш
с надеждата тук,
времето сякаш
се спира напук.

При всичко отгоре
студено ти става.
Какво да се стори-
душа се надява.