автор: kallin

(Пародия по Алеко Константинов)
Българино, пожелай си живот и здраве, че да можеш понесе цените на течните горива, на услугите, на тока, водата и хляба, които, то се знае, следват световните цени. Щях да помена и заплатите (който ги има!), но тук ще се въздържа от думи, мръсни за нашите политици, думи като заплата, референдум, социални помощи. Прочее, днес е неделя. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб според силите си. На седмия ден не се завирай из скъпарските за джоба ти пицарии, пъбове, макдонълдси и други обирджийници
на поничкари, продавачи на пържени пилета от майната си и т.н. Наместо да се самоубиваш финансово, послушай ме, ела с мен да те заведа сред натуралния живот - такъв, какъвто е, а не какъвто по двайсет и четири часа в денонощието ти го рисуват официозите на властта.
Ний сме, да речем, неколцина ентусиасти на родните пейзажи. Облечени сме колкото може по-просто, с празни джобове, задължително не носим нищо - да няма какво да ни бъде откраднато. Тръгваме из скъпите на сърцето ни мръсни софийски улици. Ти не си шовинист, но можеш ли да останеш равнодушен при умилния вид на скитащите помияри! Кучешкият въпрос е разделил общественото мнение на две - песофили и песофоби, при което, скъпи сънароднико, в хамлетуването да бъдат или да не бъдат тия бездомни животни, сме надминали и Шекспира! По-лесно кмет на София би бил уволнен, нежели кучешкият въпрос - решен.
Ето и трамвайната линия. Като змия се извиват релсите, и, нали ги няма делничните часове пик, сега човек се качва по-спокойно и не пътува изправен на единия нокът на крака си. Двамина контрольори сгащват някоя бабичка без билет.
- А бе, хора - трепери жената, - откраднаха ми портмонето с картата вътре!
- Ауу, не те е срам! - единият от яките служители на транспорта разобличава престъпницата. - Стара жена, пък лъжеш!
Мила родна картинка! Кой класик го бе казал? Има ли значение? Който и да е, уцелил е десятката.
Слизаме в родното, пълно с цигански прелести гето. Песни, весел говор, смях и много, много бой и чалга. Никой не знае положително колко години ще отнеме интеграцията на това народонаселение към целокупното ни общество. Едни казват десет, други петнайсет, трети двайсет и пет, но по въпроса подавляющо е евроскептическото мнение. Зер тъй се лесно учи циганин да не лъже и краде, да не пие и да не се бие. Разградени дворчета и полусрутени къщи, мръсотии до покрива. Пред къщите, по улицата, - вред лежат осеяни чирепчета от паници, продънени кофи, парцали и каквото още дори не можеш си въобрази. Дръвче? Градинка? Че кой ще ги търпи нестъпкани?
Около нас бърже се сбира тълпа любопитни дечурлига, но като разбират, че пари нямаме, не търсим девойчета по на осем - десет - петнайсет години с педофилска цел, и изобщо нищо не можем им даде, мургавите малчугани разочаровано се разотиват.
Ние тоже бихме си тръгнали, ако не се бяха зачули крясъците от съседната улица. Побързахме натам, за да узнаем, че роднините на една тринайсетгодишна булка, несъгласни с отвличането от дома и брака и, са дошли да си я приберат. Живописният цигански бой! Трябва да се види, защото никое описание не може да предаде яростта в очите, злобата и хищническите удари. Когато се бие, циганинът оставя впечатлението, че не му пука ако умре или се нарани. В мелето вече не е ясно кой на чия страна е. Всички се млатят един другиго. Как свършва баталията? Колкото и да е чудно, убити няма. Напротив! Уморени, бити и разкървавени, но щастливи, роднините си подават ръце и отиват да се почерпят за хубавата работа като културни хора. Младоженците, насинени и раздърпани, водят шествието. Бракът им е признат и благословен.
Видиш ли, българино, колко по-интересен и драматичен е животът? Що ти трябва в хубавия неделен ден да се разплуваш пред телевизора, за да преглъщаш най-тъпите програми, които ТВ-каналите грижливо оставят за уикенда? Екшъни-мекшъни, трилъри-милъри! Ето ти едно реалити! Ето ти истинските случаи от живота на онзи, който утре може да те обере, да ти изпроси някой лев или да те набие! Ето ти разкошната природа и тържествующият дух на циганското гето, от евфемизъм наречено квартал. И не забравяй, че по програмата за същата тая интеграция детето ти може да учи заедно с циганските си другарчета, от което не те ще да проговорят български, а твоят наследник ще зачатка на цигански. Вече има, тъй да се рече, челен опит в Пазарджишко.
Излизаме от тая "друга България", за да се върнем към лоното на обичната ни столица с нейните мръсни и опушени сгради, с кварталите и, пълни с рушащи се панелки, с просяците и клошарите и.
Не се спирайте, напред! Към кофите за боклук! Човек никога не знае от кой контейнер ще изскочи гладна котка... Тъй де, то беше за храста и заека.
И сред тая симфония от клаксони и шофьорски псувни, сред чистия въздух на Орлов мост и евтинията на такситата, сред просяците и мутрите на столицата, ще въздъхне ли някой за Холандия, Норвегия или Швейцария, че да го цапна по устата! ... Господааа! Ползвайте се бе, господа! Проститутки на всеки ъгъл, та чак до околовръстното... Кой ще ти даде там, в ония лъскави страни, да си купиш доктора, даскала, полицая и прокурора с пари? Кой ще те остави да се разхождаш на свобода с деветдесет и девет висящи присъди? Да не говорим, че за това-онова с малолетни момичета или момчета там съдят и окото им не мига! Где другаде в подобни случаи можеш мина между капките, освен у нас! Да ми е, да хвана целия свят за... яката, да го довлека тука и да се провикна:
- Гледайте бе, дураци, къде можеш да удариш кьоравото! Какво се фръцкате във вонящите си на "Шанел" и "Нина Ричи" градове!...
Един смелчак, освобождава се от обувките си и плахо нагазва в струите на реката, течаща през София. Той гази в едно направление, в друго, в трето - търси чисто място. Той стъпва на един камък, подпира се с тояга, за да пази равновесие и въпреки това цопва в тинята... Щастливецо, обади ни какво има там?... Но, първо, грохотът на града заглушава нашия глас, а второ - как би могъл клетият щастливец да ни отвърне, когато, отвратен и ужасен, тихо повръща с гръб към нас! Ето го, връща се. Ний го обсипваме с въпроси, а той , сякаш пробуден от дълбок сън, гледа ни като дрогиран и продумва:
- Остави се!...
Колко дребни, боже, колко дребнички микробчета изглеждаме ний сега между бетона и желязото на околните здания! Но умни микробчета! Ний ще се ухитрим да пътуваме без билети в градския транспорт, ще издебнем промоция на някой хранителен продукт в Халите или другаде и ще гледаме да изкярим от близките избори, когато политиците хвърлят по някое кокалче. А ако не можем да намажем от някоя работа, ще турим крак и на ближния, та да не се облажи пък той.
Где умора сред тия нови и нови сблъсъци! Пред нас евросъюз, наляво пропаст, надясно гъста сплетена гора.
- Напред, момчета! Маладци!
С българина не си играй, дай му малко власт, па му виж акъла. И иди го спри, ако можеш. От всички краища на родината към столицата прииждат довчерашни работници, пожарникари, учители, дърводелци, инженери, а днешни просяци; амбициозни момичета, твърдо решени да се гмурнат в хайлайфа и в креватите на столичните властимащи мъже; студенти, които преди да си купят дипломата за средно образование, вече са си купили място във вуза. И цигани. Цигани на тумби. И прочее, и прочее, и прочее... Има бъдеще нашата хубава България!
В туй време бай депутат ще се почесва дето не го сърби и ще обещава да се вдигне жизненият стандарт. Засега обаче вдигнат е само депутатският такъв. А ний, туристите - ентусиасти, опрени с едно рамо о инфлацията, един след друг ловим се ту за сламки, ту за американски мечти, па се изнизваме из страната в индийска нишка.
Ще доживеем ли свободна екскурзия до Канада и Щатите, а оттам - до Луната, господа туристи?