автор: mima_a

Мамо мила,Мамо свята,
приеми молбата моя.
Прошка дай ми ти сега...
Мамо мила,Мамо свята,
приеми молбата моя.
Прошка дай ми ти сега,
макар и малко закъсняла.
За дните дълги,за вечерите
в който дълго си ме чакала
с чаша кафе в ръка.
Моля те,прости ми!
Прости ми за всички нерви,
прости ми за всеки косъм побелял,
за всяка бръчка на твоето лице,
за всяка сълза проронена
от твойте очи красиви.
Моля те,прости ми!
Ако можех някак времето да върна,
когато твоята коса беше изцяло черна,
твоето лице гладко като море след буря
и очите бяха с пламък,никога непогасяван
от сълзи.Ако можех времето да варна,
никога не бих закъснявала във вечерта,
никога не бих те разтревожила за нищо,
за да бъдеш винаги красива.Зная,че
за тази прошка е малко късно.
Отвътре ми е мъчно и гадно защото зная,
че за тези твой сълзи единствената виновница сам аз.
Може да прозвучи нахално,дори глупаво
в твойте очи,но моля те прости ми.
Обичам те,мила моя Мамо!