Имало едно време двама влюбени,
който си живяли много щасливо...
Имало едно време двама влюбени,който си живяли много щасливо.
Растоянието между тях никога не е било проблем.
Всичко било като в сън.Но...един ден,сънят за тях свършил.
И те се събудили в свят където царува жестоката реалност.
Съдбата вече казала своята тежка дума.Те се раздели ли.
Сърцата им продължили да бият,но времето вече било спряло.
Пътищата им се раздели ли и те започнали да срещат различни хора,
тъмницата погълнала душите на двамата.
Кошмара тепърва започвал,и така всяка вечер.Изминало дни,месеци,години,случило се той отново я видя.
-`Дали е същото?`-питал се той.
-`Мила моя,пука ли ти за мене още?`
-`Дали ми пука?Това какво е?Нима е лъжа?Какво искаш?`-питала го тя.
-`Само теб!`-отговори с нежност той.
-`Любов,омраза,болка,желание,страст,ревност,мечти,сънища,
кошмари,недоволство,път без теб!Това е любовта за теб`-извика тя!
-`Не знаех,че те губя!`-каза той през сълзи.
-`Крачех в друга посока`-изрече и погледна към нея да види очите и,но не успя.
-`Защо?`-попита очудено тя.
-`Страх,надежда,мираж,чужди очи,самота,игра на думи,месец един,
разделени от съдбата`-каза с болка той.
-`Времето не лекува,спомена тежи`-изрече тези думи тя и от очите и потекоха сълзи.
-`Наистина горчи,моля те прости`-извика в тъмното той.
-`Защо ме боли?Спомняйки си нашите моменти,`-след като каза
тези думи тя погледна наливо,а после последна и надясно,и каза:
-`Къде си?Питат две очи,нямате,потичат две сълзи.Виж аз плача,
както никога до сега`-и след тия думи тя истри сълзите си.
-`Не мога да те имам,но мога да те искам,макар и в мечтите си.Без сила стискам сърцето си в ръце,и ти го давам,но го пази!`-изрече с много болка той.
-`След всичко преживяно,след спомените,който ме изгаряха в късен час,
когато не си до мен.Как мислиш,пука ли ми?`-рече тя и се приближи към него и тихо прошепна-`Обичам те,не си тръгвай от мен`.
-`Няма да бъдеш повече сама.Аз ще остана завинаги до теб`-след тези думи той я целуна и всичко стана както преди...