автор: shnolichka1

^Срешата^
***
Уинтър непрекъснато гледаше едно момче от нейния клас.То се хранеше на отсрещната маса.Беше дочула, че се казва Никълъс, но на кратко му викаха Ники.
-Да си призная наистина е хубавец!-подшушна й Съмър, като прекъсна замайването й.
-Глупости!Едно обикновено момче.-каза тя и пак се загледа в него.
-Уини знаеш ли какво си мисля?-прошепна Съмър
-Не, какво!-отговори тя, като не отлепваше очи от Ники.
-Мисля си, че не виждаш по-далече от носа си.-каза набързо и натика лицето на Уинтър в чинията със сладко и после хукна към изхода на салона.Уинтър се надигна махна жълтата глазура на сладкиша от очите си и тръгна след Съмър.Всички я гледаха учудено няколко секунди след което цялата зала изпадна в неистов смях.

Тъй като не успя да я догони тя реши да отиде в тоалетната и да свали натуралната маска от лицето си.
Момичетата, които бяха вече там я гледаха учудено, а едно момиченце явно сестра на някоя ученичка каза:
-Никога не съм виждала момиче с жълта кожа!
Уинтър се обърна бавно към момиченцето и изръмжа силно.След което всички избягаха от тоалетната.Съмър пък се беше скрила до едно шкафче и както си седеше там дочу разговора на две ученички.
-Знаеш ли че Робин и Мълдър са се върнали?
-Не,не знаех!-каза другото момиче
-Сигурно пак ще разбият някое сърце!-каза другото и отминаха по коридора.
След като нямаше кои да я види Съмър излезе от скривалището си.
-Съмър, какво става?Какви бяха тези изпълнения?-попита Серемити, като се приближи с Шани към нея.
-А онова ли , ами просто шегичка!
-На това шега ли му викаш?Цялата съм мокра!-оплака се Уинтър излизайки от тоалетната, която се намираше на няколко крачки от тях.
След училище всички се прибраха в къщата и се разположиха на големия диван в гостната на Шани.
-Е, какво ще кажете?Хареса ли ви новото училище?-попита Шани и погледна трите ангела
-Да, много е хубаво!-отговори Серемити
-Уинтър вече си има гадже!-изтърси Съмър
-А, Съмър сега ще си намери боя!-ядоса се Уинтър и подгони Съмър към кухнята.
Шани се засмя и се обърна към Серемити.
-Винаги ли се карат така?
-Ами….да!
И двете погледнаха към кухнята от където се чу ужасен шум.След това Съмър излезе от там, а косата и лицето й бяха мокри.
-Бързо, Серемити скрииме от нея!Умолявам те….!-викаше Съмър
Но вече беше късно, вратата на кухнята се отвори и разярената Уинтър се провикна:
-Съмър приготви се да посрещнеш съдбата си!
След, като я огледаха от петите да главата всички изпаднаха в смях.На единия и крак се беше залепила една кофа и тя безпомощно се опитваше да я махне, като тръскаше крак от време на време.
-Уини, Съмър престанете с този театър!-каза Серемити стана от дивана и застана между двете.
-Наистина бих искала да остана за да доизгледам и следващата сцена, но не мога!Мери ми предложи да се срещнем на игрището в училище за да ми се извини!-каза Шани и излезе.
-Бързо елате с мен да я проследим!-каза Серемити и тръгна към вратата
-Изчакай 5 минути!-извикаха едновременно и двете(Съмър и Уинтър)Уинтър се запъти към кухнята за да махне кофата, а Съмър към стаята си за да се преоблече.
-Хайде да тръгваме!-пришпори ги Серемити-Добре, Шани тръгна пеша!
Хората по улицата ги гледаха странно, понеже трите вървяха приведени и на пръсти покрай къщите и оградите.Щом Шани зави зад ъгъла трите любопитни ангела се затичаха към него.Спряха се Серемити подаде първа глава, последвана от Уинтър и накрая Съмър.
-Уини, ако обичаш би ли слязла от мен!-оплака се Съмър
-Защо трябва да я следваме наведени и напръсти?-попита Серемити
-Не знам?!-каза Уинтър и повдигна ръмене
-Май ще е най-добре да ходим нормално и да не привличаме допълнително внимание!-произнесе се Съмър и трите тръгнаха надолу по улицата
Перору, Мълдър и Робин отиваха към училищното игрище, със сребристото BMV на Перору, за да поиграят малко волейбол и да видят прословутата Шани.Колата беше със смъкнат гюрук, а Перору я караше.
-Я, вижте ей там какви нафукани мацки!-извика Робин
-А, до тях има прекрасна прекрасна локва!-отбеляза Перору и се засмя лукаво-Защо да не ги поразкрасим, а какво ще кажете?
-Направо ми четеш мислите!-каза Мълдър
Колата направо профуча покрай тях и изтласка цялата мръсотия от локвата върху трите момичета.Направо не разбраха от къде им дойде.Серемити разтърка очите си за да премахне течната лепкава кал, но не успя да види лицата на момчетата.Само дочу техния подигравателен смях, видя част от номера на колата и цвета й.
-Простаци, тъпанари!-извика след тях Съмър
-Защо не се върнете, страхливци такива!-затича се след колата Серемити, но се спря понеже нямаше възможност да ги настигне.Едно странно чувство премина през сърцето й.Уинтър мълчеше и стискаше силно юмруците си.Чувстваше как гневът й постепенно се надигаше, но успя да запази самообладание.След това трите се върнаха в къщата не можеха да вървят в този вид из улиците, трябваше да се преоблекат и изкъпят.
След половин час Шани се върна личеше й че е много радостна.На игрището зад училище тя беше се срещнала с Перору и той така я омая, че чак се съгласи да излиза заедно с него.Цялата сияеше от радост усмивката й беше разцъфнала на лицето, а по бузите й все още имаше руменина.Нямаше търпения да сподели на Серемити за това и отиде в стаята й.
-Серемити, здравей!-каза Шани и приклекна за да избегне челния удар с едни дънки, запратени от Серемити към вратата-Какво е станало защо си толкова ядосана?
-Ядосана ли!.....Неее бих казала, че съм направо бясна!-извика тя и спря да хвърля дрехите.Тя отметна мократа си коса назад и пооправи хавлията с която беше в момента.
-Но, защо?....Да не би да не можеш да си намериш дрехи?-попита Шани и седна на голямото легло.Серемити се приближи и започна да й разказва, за днешната неприятна случка със сребристата кола.
-Сребристо BMV ли?-учуди се Шани-Точно в същия цвят е и колата на Перору!-прошепна тя
-Перору ли?-учуди се Серемити
-Да днес се срещнах с…….!-започна Шани, но се спря помисли, си че ако наистина е бил той Серемити и останалите няма да го приемат, като неин приятел.Шани се изкашля стана от леглото и каза:
-Няма значение, аз ще те оставя да се оправиш!-и излезе от стаята
-Шани е виждала тази кола.Явно и собственика й……….Перору!-каза на глас тя и после се хвана за главата-Олеле сега я оплесках!Трябва да я пазя, а аз….!-тя се отпусна на леглото-Мисля че тази мисия ще е по-трудна отколкото очаквах!

^И настъпи нощта^

Слънцето се оттегляше бавно на запад, като оставаше розова диря след себеси.А от изток се появяваха една след друга бисерите на небето.Скоро върху тъмната пелерина на нощта изгря луната.
Серемити се събуди изведнъж и стана от леглото.Приближи се до прозореца погледна луната и си каза:
-Ще трябва да извикам Пегасус!
После взе от гардероба една копринена пелерина с голяма качулка наметна се, направи въже от чаршафите и се спусна по тях в градината.Щом лунната светлина я огря, тя забеляза как върху нея започна да пада някакъв сребърен прашец.Той я превърна отново в ангел.Тя се огледа и забеляза, че отново има крила и беше облечена с ангелската си рокля.
“-Сигурно е станало 12ч.”!помисли си тя и се запъти към близката горичка разделяща двете имения Гранчестър и Рихард.Вървейки тя неусетно стигна до едно езерце.То не беше голямо и си личеше, че е направено от човешка ръка.Приближи се до него, забеляза един голям камък и седна на него.
-Пегасус….!Къде си …..?Как да те извикам?-каза си тя и се наведе над спокойната водна повърхност.В отражението забеляза, че на синджирчето си освен ключето се беше появило и малко рогче.”Откъде ли се взе това?Преди го нямаше!”-помисли си тя и започна да го разглежда.От едната му страна с малки гравирани буквички пишеше “Свирни”.Тя си пое дълбоко дъх и изсвири.Песента му се издигна високо над дърветата промъкна се през отворения прозорец на Перору и го събуди.Той се изправи разтърка сънено очи и излезе на голямата тераса.
-Какво ли е това?-зачуди се той, после се намръщи и продължи-Каквото и да е е в моята територия!Облече се набързо взе старата ловджийска пушка и тръгна към езерото.Приближи се бавно и безшумно.Застана зад един храст и се вгледа в неясната фигура, която се оглеждаше в езерото.
“Ще трябва да е някакъв нарушител”-помисли си той и насочи пушката срещу Серемити.Изведнъж луната заблестя в най-ярка светлина и от нея се появи пегасът.Светлината огря Серемити, а образувалия се вятър отметна пелерината, която скриваше крилата й.В този момент пушката която държеше Перору падна на земята и той разтвори широко очи.
-“Какво е това същество?По красиво нещо не бях виждал!”-мислеше си той и втренчено гледаше Серемити и Пегасус.
Щом кацна на земята Пегаса наведе глава и каза:
-Викали сте ме принцесо!
-О, Пегасус да знаеш какво стана днес!-извик тя и се втурна към пегаса, като го прегърна.-Защо ме нарече принцеса?-попита тя, но той беше наострил уши и упорито гледаше храстът, където Перору се беше скрил.
-Видя ли някой?-запита тя и се понечи да се обърне за да види в какво се взира пегаса, но той й извика:
-Не се обръщай, не забравяй никои не трябва да вижда лицето ти!Бързо качи се на мен!
Серемити прикри лицето си с пелерината и се качи.Пегасус разпери криле, издигна се към луната и след секунда двамата изчезнаха.
-По дяволите!Не можах да видя лицето й!-каза Перору и удари юмрук в земята.
***
По същото време Уинтър беше излязла да се поразходи и незнайно как беше стигнала до местното гробище.На нея много и хареса тишината и спокойствието което излъчваше това място и затова остана да се разхожда из гробовете.
В същото време Мълдър седеше на един от гробовете и поставяше цветя върху студената плоча.С големи букви на нея беше изсечено името на брат му.Мълдър наведе глава и от очите му се отделиха две сълзи, които намокриха студения мрамор.В този момент в съзнанието му изплува образа на брат му и неговите думи.
“-Остави ме Фокс!Знаеш, че не можеш да ме спреш!-каза Ричи, като отвори външната врата, а под мишницата си държеше каската на мотора, които бе паркиран пред къщата.
-Не ходи там за твое добро е!Недей!-извика Мълдър
-За мое добро ли?-обърна се Ричи-За какво добро ми говориш?Ти които не изпитваш чувства към никого!Които никога не си обичал и няма и да обичаш!Ти Фокс нямаш и сърце!-каза Ричи и тръгна към входната врата
-За бога та ти си ми брат!-извика Мълдър препречи му пътя и го хвана за коженото яке.
-Не си ли спомняш, реката, планината как те спасявах от всяка беда в която попадаше!Не си ли спомняш годините в когато бяхме най-добри приятели!Когато наистина се обичахме като братя!
-Да, спомням си, но след това дойде Катлйин!Влюби се в нея и след, като те заряза, тя дойде при мен!Ядоса се и ми забрани да излизам с нея!Това ли наричаш братска любов?-каза Ричи и рязко се отскубна от хватката на брат си и излезе от къщата.Мълдър го последва, като викаше след него:
-Исках само да те предпазя от нея!Не разбра ли че целта й беше да ни скара…..и успя!......Моля те не отивай при нея.Само ще те нарани!
-Казваш това само защото я ревнуваш и искаш да е с теб, а не с мен!-тросна му се Ричи, качи се на мотора и каза за последно:
-Фокс ти никога няма да се промениш!”
Мълдър наблюдаваше как мотора изчезна в мъглата.В тази нощ Мълдър видя брат си за последен път.
След като Ричи беше отишъл в мотела в който беше отседнала Катлйин и я бе заварил с друг.Разбра, че брат му е бил прав през цялото време, но не можа да понесе това, че момичето в което се бе влюбил му изневерило.Карайки с бясна скорост по мокрия път мотора изведнъж се подхлъзнал и повлякъл Ричи в една пропаст.За смъртта на брат си Мълдър бе научил от вестниците.
Той вдигна глава и отвори насълзените си очи.
-Прости ми!Трябваше да те спра!-прошепна той изтри сълзите и продължи да говори на гроба-Дай ми някакъв знак……моля те!Не издържам така трябва да разбера, че си ми простил!
Изведнъж до ушите му достигна нежна и феерична песничка, която погали мислите му.Мълдър надигна едната си вежда в знак на учудване погледна надгробната плоча и опря ухо върху нея, като каза:
-Не знаех, че имаш певчески възможности!?
Вниманието му се прехвърли върху Уинтър, която мина не далеч от него.След като се увери, че тя не го забелязва се приближи към нея.Потърка очи е каза учудено:
-Невероятно, та това е ангел!
Опиянен от песента й той спря и безпомощно гледаше, как тя изчезва в сянката на нощта.
-За бога, къде изчезна!-ядоса се той и удари с юмрук по една надгробна плоча.
-О, извинете, не исках!-за извинява се той на надгробната плоча и след като изгуби следите на ангела си тръгна.
-Какво беше това?!-учуди се Уинтър обърна се и видя силуета на Мълдър и мигновено се скри зад най-близкото дърво.
-Чудя се от къде ми е познат гласа на онова момче?-питаше се Уинтър докато се връщаше в къщата.
***
^Хипнотизиращи очи^

-Гайяна!-извика Серемити и влезе в ангелската къща, която бе обвита в пухести облаци
-Детето ми, ти се върна!-учуди се Гайяна и я прегърна силно
-Да, но за малко!
-Е, открихте ли онези момчета?-започна да я разпитва Гайята
-Не……още…..Но ще ги открием!Обещавам ти!-каза Серемити и я прегърна отново
-Серемити!
-Да!
-Кажи ми какво те вълнува?-запита Гайяна след като усети притеснението в сърцето й.
-Шани май е срещнала някакво момче.А аз трябваше да предотвратя това!-каза Серемити и започна да се разхожда из малката стаичка.Гайяна и препречи пътя и я спря.-Не!Явно не си разбрала мисията си.Не трябва да я спираш , а да намериш човек, който ще я обича и закриля до края на живота й.Не позволявай да и разбият сърцето.Тя трябва да е щастлива.Сега успокои ли се?
-Да!Благодаря ти.
-Серемити, крилата ти започват да изчезват.-извика Гайяна
-О, не!Трябва да се връщам!-разтревожи се Серемити и излезе на вън-Пегасус бързо!-тя се каче на него и двамата се отправиха към Земята.
-Ще дойда пак!-провикна се тя.

Слънцето се надигаше от пухените облаци и протегна лъчи, към земята.
-Благодаря ти Пегасус, задължена съм ти!-каза Серемити, като се провря през прозореца на стаята си.
-За нищо принцесо!Довиждане!-каза той и отлетя
-Не разбирам защо ми вика принцеса?-питаше се тя докато го гледаше как се изгубва в облаците.
-А ето къде сте г-це Серемити!-извика прислужничката , като влезе с гръм и трясък в стаята.
-Какво има?-обърна се Серемити
-Побързайте вече е седем и двайсе и пет, ще закъснеете за училище!Другите г-ци вече тръгнаха!
-Какво!-извика Серемити и започна да се облича с бясна скорост, след което изхвърча от стаята и докато слизаше надолу по-стълбите си сплете косата на плитка.
-Дари, Шани има ли мотор в гаража?-Серемити попита прислужницата.
-Да!
Тя взе светло синия мотор и отпраши към училището.Перору също се беше успал и вместо колата и той взе своя бял мотор.И двамата караха много силно и не се съобразяваха със светофарите.Наближавайки училище, едва не се сблъскаха на улицата.Бяха на няколко крачки един от друг, когато че карат един срещу друг и натиснаха спирачките.Чу се свистене на гуми моторите се обърнаха хоризонтално и спряха един до друг.Серемити махна каската, опита се да разсее пушека, които се бе образувал от гумите за да види по добре лицето на нехранимайкото, които я забавяше още повече и му извика:
-Вие не гледате ли къде карате!Как може да карате в обратното платно.
Перору се вгледа в намръщеното й лице, което излъчваше някаква невинност и красота.Загледа се в сините й очи, които го накараха да се почувства някак различно.Чувството премина по цялото му тяло и се загнезди в сърцето.Внезапно отклони поглед от хипнотизиращите й очи.Ядоса се, че едно момиче може по такъв начин да промени състоянието му и новото чувство което навлезе в сърцето му внезапно бе унищожено.Той се ядоса на себе си и си каза, че втори път няма да й позволи такова нещо.
-Сладурче това е двупосочна улица!Кой въобще си е правил труда да те учи да караш?!-тросна й се той и не я остави да отговори а продължи-Не….не ми казвай……сигурно….дядо ти!
Серемити отвори уста за да му отговори, но втория звънец я спря и тя предпочете да паркира мотора зад училище, там беше и червеното ферери на Шани.Тя слезе от мотора и видя как Перору тичешком се отправи към входната врата и тя се втурна след него.
Сякаш и двамата участваха в някакво състезание, която крайна цел е кой ще стигне пръв в класната стая.Перору отвори входната врата и каза:
-Заповядай!Път на дамите!
Серемити го изгледа недоверчиво, но нямаше време и побърза да влезе.В този момент Той пусна вратата и тя избута Серемити към едно шкавче, после той премина покрай нея и извика подигравателно:
-До, скоро сладурче!
-Не съм ти никакво сладурче!-извика ядосано тя и влезе в класната стая.