автор: mila_nejna

Живот ли е, кажи ми,
да страдам в любовта си,
във нощи да осъмвам,
да моля във деня си...
Наяве да сънувам,
сънят да е любов,
да зърна те - жадуван,
на нощите ми Бог...
В съня да се преплитат
реалност и мечти,
да падам, щом политам,
живот ли е, кажи?
Съзнанието няма
с какво да заблудя...
Сънят ми е измама...
далече любовта...
В мечтите ми сме двама,
в сърцето си - копнея...
от болка мира нямам...
без теб дали живея?...
Живот ли е, кажи ми,
проклинам все съдбата,
че късно е да имам
за чувствата отплата...
Че срещи закъснели
дните ми разкъсват,
а нощите осиротели
мислите накъсвам...
Че разумът отказва
логично да те има,
сърцето ми наказва...
Живот ли е, кажи ми?
Че любя до полуда,
в страдание умирам...
Дали ще стане чудо?
Дали ще имам тебе?