автор: kiart

На сцената ще стъпваш в танц неуловим,
усмихната по-тайнствено от Мона Лиза.
С любов поставеният ти от мене грим
ще предизвиква зависти и модна криза.
Запееш ли любимия ни стар шансон,
на който седмици с търпение те учих,
с възторг ще скочи публиката за поклон,
а слабите момчета пристъп ще получат.
След дългия ти драматичен монолог,
от мен измислен и блестящо режисиран,
за миг ще станеш идол, слънце, женски бог,
Ерато-Клио-Мелпомена на всемира.

        О, този миг, знам, никога не ще те изостави,
        но аз какво за тебе означавам - ще забравиш.