автор: alauda

На вратата почуква студът
и отвън в сумрака несигурно стъпва нощта
покрай нея – елен с разклонени светли рога
изправен, се взира в гората и търси страха
остава все още невиждащо смел
но все пак поизтръпнал
от нашата дебнеща тишина
Пленихме шума между нашите четири стени
не изпуснахме ни мисъл навън, нито глас
небето надникна през облак
а нашият сън наведе спокойна глава
и зарови бърни в тихата лунна трева