автор: lisiza

Имам твоите недоизречени очи
по ръба на клепките изтривам лъжа
с мисли заболели изпълвам спомени
на моята гордост в теб късаща вина.
Топлите ти длани от утре закъсняват
гонят ме с думи до болка обидени
изгарящи днес в синевата на желание
да те имам, да съм твоя... забраняват.
Имам твоите недоизречени очи...
по ръба на дните събирам сълза
да те имам в миг затварям живота си
вчера от теб си отивам - с нежност.