автор: gorski

Аз исках да отидем заедно в Испания,
но не за да изминем дълги разстояния,
да ни показват къщички от жълта глина
и по таверните да пием гъсто вино;
но не за да вървя в градините от радост,
да къпе челото ми (както у Гранадос*)
росата поетична, лъхаща на диня,
на стих старинен, морски шепот и пустиня;
но не за да получа ум от мъдреците,
да предизвиквам времето или съдбите,
да разгадавам със теорийка мъглява
потъналата в белезникав сън държава;
Да бродя в манастири, църкви, цитадели
и да разгръщам библиите пожълтели,
да вниквам в сложните и мъдри плетеници,
затворени между покрити с прах корици;

и не дори за да отидем с тебе двама
край сухите реки от пясък бял и камък,
над къщите и над скалите, над Толедо,
от зло предчувствие лицето ти да бъде бледо -
не бих докрай изказал думите проклети,
почти изречени, но все невъзприети;
на връщане да минем през селце вечерно
със име звучно като музикален термин;
и не за размисли, макар и откровени,
от иберийското пътуване родени,
и не за снимки от площади интересни,
за някой стих, негоден никого да стресне...

А за какво? Ще кажа с две-три думи къси,
но моля те, за Бога, овладей смеха си:
аз исках нейде там, в Испания гореща,
изгубеното си сърце да срещна.

________
*Енрике Гранадос (1867 - 1916) - испански композитор, който в едно от произведенията си пресъздава в музика градина в Испания. - Б. пр.

Превод: Иван Вълев