автор: jezabel

В несресаните утрини
страстта прехапала,
краката си уми
в невинната роса.
Земята не докосва
огън лумва из снагата,
облиза тялото й
бялата дъга.
Изплува той от нищото
с устни да я нарисува,
в разпънатите сенки
издълба следи.
А от шепотно "искам те"
дъжда в очите й разплака,
обязди вятъра й
и е в нова утрин съмнала
обичана жена!