автор: shnolichka1

^Началото на историята започва така…… ^

Слънчевите лъчи се приплъзваха надолу по склона на планината, навлязоха в малкото градче, огряха местното училище, рекичката, която минаваше близо до двете най-известни имения "Гранчестър" и "Рихард".

Наскоро в имението Рихард се настани дъщерята на г-н Рихард Шани.(с зелени очи и рижава къдрава коса)Баща и беше много богат но не успя да излекува съпругата си, която наскоро почина и веднага след погребението изпрати Шани в това имение.Мислеше си, че го прави за нейно добро, но не осъзнаваше, че така я отдалечава от себе си.Въпреки, че точно сега имаше най-голяма нужда от него, тя не му се сърдеше.
В съседното имение Гранчестър живееше Перору и двамата му братовчеди Мълдър и Робин.Хобито на тримата беше да разбиват женските сърца, но най-лош от всички беше Перору.
На поляната до къщата наслаждавайки се на лятното слънце се излежаваше Перору.
-Чудя се дали наистина там горе не се крие чудния град наречен "Рай"?-мислеше си той, като наблюдаваше големите пухести облаци, който се приплъзваха едва-едва.Перору имаше черна коса и сини очи беше на 19г., а братовчедите му бяха с две години по-големи от него.
-Жалко, че не можеш да се видиш от страни!-извика един старинен плътен глас
-Какво?-каза Перору надигайки се на лакти.
-Мълдър, изключи камерата, веднага!-извика той и подгони Мълдър към къщата
-Представяш ли си когато Мери я види!Направо ще падне от щастие и ще каже:"Колко влюбено гледа сигурно си мисли за мен" !-викаше Мълдар като си преправяше гласа
-Като те пипна само влюбени гледки ще ти се привидят!
Тичайки Мълдар влезе в дневната, където на едно кресло се беше настанил Робин(обърнато към вратата).
-Робин дръж!-извика бързо Мълдър и хвърли камерата, като продължи да бяга.Докато Робин осъзнае, какво става Перору се нахвърли върху него с бясна скорост и креслото се изправи и задържа само на двете си колелца.
-Само да си посмял да мръднеш!-каза заповеднически Перору
-Аз и да искам не мога!-оплака се Робин
Мълдар забеляза смешната ситуация в която са изпаднали и се върна.
-Тази поза е много добра!Само стойте така и немърдаите!-и с един замах извади от джоба си един фотоапарат и започна да снима
-Мълдар не можеш ли да измислиш нещо друго освен да снимаш тези глупости?-викаше бясно Перору
-Не, не ето тази снимка ще пратя на "Плейбои"!Да знаеш само какъв скандал ще стане!Скъпи ми братовчеде не искам да съм на твое място!-казваше Мълдър снимайки от всички възможни ъгли.
-Стига толкова! -извика Перору и се опита да стане, но креслото се залюля и падна на зад.Трясъка, които се образува привлече вниманието на току що пристигналата Мери.След като забеляза Мери Перору стана поотупа се и каза:
-Мери!Какво правиш тук?
-Реших да намина да те видя.-обясни Мери и заоглежда бъркотията наоколо.
-Много добре си направила!-каза доволно той и хвана младата дама под ръка.
Мълдър се намеси:
-Първа сцена, осма серия, пети епизод 23-ти филм.Ромео и Жулиета в осъвременен варианти продължи да снима с камерата.
Перору погледна остро към него и каза:
-Ако, обичаш би ли изключил камерата, за да не ти се случи някоя случка с нея! След това влюбената двойка се отправи към градината пред къщата.
Колко даваш на тази връзка?-попита Робин, като се доближи да Мълдър
Най-много една седмица!-отговори той и продължи с натъжен глас:
-После ще разбие и нейното сърце!
Изведнъж от вън се чу шум от кавга и двамата с Робин излязоха да видят какво става.
-Знаех си, че така ще стане!Ти си един подъл лъжец и използвач.Заговори ли ти някои за годеж и ти скъсваш с него.Ще се постарая повече да не ме видиш!-каза ядосано Мери и си тръгна
Перору се доближи до двамата си братовчеди и със самодоволна усмивка каза:
-Още една падна през борда.
Двамата го изгледаха учудено докато той влизаше в къщата.
-Господи, той се е побъркал!-каза уплашено Робин-Трябва да спрем това.
-Как, като те сами му се навират в ръцете?Всяко момиче в града мечтае да излезе с него.Всяка си мисли, че ще може да го промени, уви не знам дали съществува такова момиче?!
***
^Високо в облаците^

Високо в облаците там където слънчевата и лунната светлина се преплитат, там се намира града наречен "Рай".В него живеят небесните ангели.Градът е изпълнен с позлатени от слънцето хълмове, скъпоценни стени, бисерни врати, златни арфи, пленителни ангелски песни.
Именно в този град живее едно любопитно ангелче, наричаха го Серемити.Тя беше на 19г. и имаше красива дълга коса, която стигаше чак под коленете й.Цвета и беше особен, цялата мека като облаците коса имаше цвета на луната, а в бистрите и сини очи се отразяваше цялото небе.Беше облечена в дълга рокля направена от облачен прах и от златните лъчи на слънцето.Серемити беше отгледана от Гайяна.Тя й беше като майка.Серемити имаше две приятелки Съмър и Уинтър(и те са на 19г.).Уинтър имаше дълга черно абаносова коса спускаща се до кръста й(очи-светло кафяви).Съмър имаше златисти коси които също стигаха до кръста, а очите й бяха сини.Трите бяха, като сестри.
-Гайяна!Защо не ми кажеш кой са ми истинските родители вече съм достатъчно голяма?-извика Серемити, като се доближи до нея и продължи с молбите.
-Какво?-изненадано каза Гайяна-Ти си родена от любовта!
-Това го знам, но коя е истинската ми майка?-настоя пак Серемити
-Искаш да кажеш дали имаш човешка майка!?
-Да за нея искам да ми кажеш!-развълнува се Серемити
-Знам само, че е починала при раждането ти, заедно с теб.Ти си в рая защото детските души са най-чисти.Дадоха те на мен за да те отгледам и направя един добър ангел.Единственото нещо, което ми позволиха да ти дам е това синджирче със златно ключе.Само това е останало то нея!-каза Гайяна и сложи синджирчето на врата й.
-Красиво е!-каза Серемити и целуна Гайяна по бузата, след което излезе навън.
За малко да се сблъска с Уинтър на вратата, която се беше рабързала.
-Бързо ще изпуснем събирането!-й извика Уинтър и я повлече на някъде
-О забравих да ти кажа...-каза Гайяна присъединявайки се към тях
-За какво става на въпрос?-учуди се Серемити
-Като стигнем ще видиш!-каза Гайяна
Облаците им правеха път и разкриваха малко по-малко двореца.Около него цъфтяха различни дръвчета с най-необикновени форми и цветове.Стените на двореца бяха направени от сребристо сияние на луната и от нежния полъх на южния вятър, като в стените му се виждаше и по някое облаче.Входната врата беше направена от вода и в нея плуваха златни рибки, като аквариум но без стъклените му стени.
Трите ангела влязоха вътре.Голямата зала беше претъпкана.Двореца нямаше покрив и от всички страни прелитаха ангели, които заемаха своите места.
-Вижте Съмър!-извика Серемити и трите се отправиха към нея.
Щом кацнаха при Съмър и заеха местата си Серемити се обърна към Уинтър:
-Няма ли да ми кажеш какво правим тук?
-Ами виж сега...-започна тя , но един от главните ангели изсвири с тръбата си и се провикна високо:
-Скъпи ангели!Днес сме се събрали за да направим трима от вас ангели хранители.Моля всички да сведат глави пред нашия гадател.
Всички му се подчиниха и сведоха глави.Изведнъж се появи огромна светлина, която достигна до всички ангели, но само на Серемити, Съмър и Уинтър се появиха по една малка сребърна луна на челата й.(Защо ли ми е познато!)Отваряйки очи те разбраха, че са се озовали в огромния кръг, които ангелите бяха наобиколили.Изведнъж светлината започна да им говори:
-Вие сте избраници на луната!Луните, които ви се образуваха сега потвърждават това.Вече ще ви наричаме Луните Ангели.Серемити!
-Да.-извика тя и се поклони, като излезе напред
-Имам подарък за теб!-каза гласът идващ от светлината
-Подарък!За мен!...Но защо?-учуди се тя
-Той ще ти помогне в мисията ти!
Изведнъж пред нея се появи един прекрасен бял пегас с искрящо сияещ златен рог.
-Много ви благодаря!-каза Серемити и се поклони още веднъж.
-Изправи се !Вече си ангел хранител на едно мило момиче.Името й е Шани!Ти ще имаш за задача да я пазиш и да не позволяваш да и разбият сърцето.Съмър и Уинтър ще ти помогнат.Трите трябва да се изправите пред три момчета, които си мислят, че могат да си играят с чувствата на момичетата.
-Ние сме готови да се справим с тях гадателю!-каза твърдо Уинтър
-Убедени ли сте, че ще се справите?
И трите потвърдиха.
-Добре!Сега ме слушаийе.Ще ви изпратя на земята за 1-на г.През това време ще трябва да ги спрете.Но единствения недостатък е че магията която ви превръща в хора не действа през нощта.Когато часовника удари 12ч. и лунните лъчи ви огреят ще се превърнете отново в ангели.Бъдете предпазливи и за успешното приключване на мисията ви най-добре никои да не ви вижда като ангели!
-Ами, как ще се сприятелим с Шани?-попита Серемити
-Ще спра времето и вие ще станете, част от живота на Шани!-каза светлината и изчезна
След това всички ангели се разхвърчаха за по-малко от минута около трите ангела не беше останал никой.
-Е гордея се с вас!-каза Гайяна, като се приближи
-Гайяна!-извика Серемити и се втурна в прегръдката й.
-Недей така ангелчето ми.Трябва да се изправиш пред твоята съдба.Ако ти потрябвам аз ще съм тук и ще те чакам.-каза Гайяна и отлетя-Успех деца мой!-провикна се за сбогом тя.
-Чудя се как ще отидем на земята?-питаше се Уинтър, като се почесваше по главата.
-Толкова се радвам нямам търпение да сляза долу.Представяте ли си един нов свят!-викаше въодушевено Съмър
-Серемити, какво ти е защо си толкова мрачна?-попита Уинтър
-Не зная, изпитвам нещо странно!
-Страх ли?-попита Съмър и се приближи
-Не, не бих казала, че е страх!
-Ей вие двете елате да ми помогнете!-каза Уинтър, като оглеждаше наоколо-Трябва да намерим някакъв път за Земята, все някъде трябва да е .
-Може би аз мога да ви помогна!-обади се един странен глас и трите се обърнаха, към пегаса.
-Ти ли го каза?!-каза Серемити и се доближи до него
-Наричай ме Пегасус!....Няма защо да търсите врата към Земята!Понеже се намирате точно над нея, стъпили сте на нея!-каза Пегасус без да отваря уста, той комуникираше с тях чрез мислите си.
-Така си и мислех!-каза самодоволно Уинтър
-Не е вярно!-обади се Съмър
-Как така!-ядоса се Уинтър
-Така, защото само аз знаех, че се намира тук!-отвърна заядлива Съмър
-Не е вярно!
-Вярно е !
-Не е!
-Спрете!Не е ли по-добре да идем на Земята!-укроти ги Серемити и се обърна към Пегасус-Как се отваря вратата?
-Заобиколете ме и се хванете за ръце аз ще я отворя със златния си рог!
След като се хванаха за ръце, рогът на Пегусус светна и той го насочи нагоре.След което всички потънаха в тази светлина.
След това се озоваха припаднали в градината на Шани, точно пред къщата.
****
^Сделката^

Серемити се събуди подразнена от топлия лъч светлина, които пропълзя по пода после по завивките и накрая я погали по лицето.Тя отвори очи , огледа първо завивките след това стените, прозореца, красивия гардероб и накрая забеляза голямото огледало.
Тя стана и се изправи пред него.Не беше изплашена от нещата, които я заобикаляха, напротив знаеше всичко за тях, за хората.Както Съмър и Уинтър и Серемити беше научила всичко в сияйната светлина.
Огледа се и забеляза, че крилата й ги няма, както и ангелската рокля, вместо нея беше облечена в една синя ношница.
-Вече съм човек!-каза уплашено тя
Навън се чуха гласове, които привлякоха вниманието й.Помисли си за Съмър и Уинтър и отиде да ги потърси.Отвори вратата и си подаде любопитното носле, след като се увери, че няма никои излезе.
-ООО, вие сте станала?
Серемити се обърна и видя Дари(прислужничка)
Попита за Съмър и Уинтър, а прислужничката и показа съседната стая, Серемити благодари и влезе при тях.
Попита ги как са.
-Крилата ми ги няма!-каза натъжена Съмър
-Ще свикнеш нали трябва да станем хора.-успокои я Уинтър, след което в стаята влезе Шани.Тя се приближи и се представи, попита ги как са се озовали пред дома й.
-Всъщност ние не си спомняме нищо!-каза Серемити
-Сигурно имате амнезия, дано скоро да отмине!-каза състрадателно Шани
И така през целия ден те се опознаваха.
На другия ден отидоха заедно на училище с червеното ферари на Шани.(Забравих да спомена, че Шани е много богата, както и Перору.)
-Тук ли ще учим!-удиви се Съмър
-Да, харесва ли ви?-попита Шани и слезе от колата.
-Разбира се и още питаш!-каза Уинтър която вече беше слязла и оглеждаше огромната сграда.
Сградата на училището беше разположена в центъра на града.Тя беше много стара и никой не знаеше кои я е построил.Приличаше по скоро на дворец с много стай отколкото на училище.Шани се спря и отвори входната врата.Пред тях се ширеше голям коридор, който от двете си страни имаше малки шкафчета, но в момента коридора беше пълен с ученици.Трите ангела забелязаха как всички бяха впили поглед в тях.Съмър изпитваше малко страх, които се опита да скрие, Уинтър си придаде решителност сякаш се беше изправила пред трите момчета, които трябва да спрат, а погледа на Серемити се рееше из учениците сякаш търсеше определен човек.Докато вървяха през коридора всички започнаха да шушукат и да ги обсъждат.На Шани и стана приятно от това, понеже до този момент тя не беше успяла да се сприятели с никой.Сега беше различно понеже тя имаше най-красивите приятелки в училище.
Серемити и Шани седяха на един чин, а Съмър и Уинтър зад тях на друг.Класа в които бяха имаше 21-момичета и 5-момчета.
Изведнъж по коридора се прокрадна оглушителния звук на тръба.
-Пак обявяват обяда сякаш е турнир по фехтовка!-каза Мери Малоу и продължи подигравателно-Този Уоли никога няма да се научи да свири на този инструмент.и как ще се научи, като е толкова схванат в ръцете.После се изхили шумно, а след нея се засмяха и двете й приятелки.Мери Малоу се славеше, като най-красивата и богатата в целия град.Тя подбираше приятелките си и се държеше с всички останали сякаш светът се въртеше около нея.
-Какво като свири лошо?Никой не се е родил научен и нищо в този живот не се дава на тебсия, а трябва всеки да се потруди за да получи нещо!-сопна и се Шани
Мери само я изгледа яростно и напусна класната стая, като се отправи към големия салон където сервираха обяда.
-Коя е тази?-попита Съмър
-една усойница, която си мисли, че като има пари и красота целия град трябва да й падне на колене.-обясни Шани и четирите тръгнаха към салона при другите.
По време на обяда Мери не откъсна поглед от Шани и я гледаше, как се забавлява.
-Какво си мисли тая малка наивница, че може да ми противоречи?...Просто не знае на какво съм способна!-каза сърдито и стана от масата.Двете й приятелки я гледаха с недоумение, но не посмяха да се обадят, защото можеха да загубят нейното покровителство.
Мери много добре знаеше какво трябва да направи за да нарани Шани.Тя седна на масата на Перору, усмихна се широко на останалите момчета и после им викна да се махнат.Те я изгледаха учудено, но не искаха да си правят труда да и противоречат и затова отстъпиха.
Щом се отдалечиха Мери започна да говори с нежен глас на Перору:
-Перору...!-но той я прекъсна, като си преправи гласа и каза:
-"Ще се постарая повече да не ме видиш!"
-Перору не си прави шеги с мен!Аз съм съвременно момиче и съм съгласна поне да сме приятели!-каза тя и се усмихна широко
-Какво искаш от мен?-попита той и продължи да рови в чинията с грах без да я поглежда.
-Ами притесних се за теб.Знаеш ли, носят се слухове, че вече не можеш да омайваш момичетата......Все едно, че си изгубил дарбата си!-почна да увърта тя
Той я погледна и се засмя подигравателно.
-Да съм изгубил дарбата си ли?....Глупости!Кажи ми направо какво искаш?
-Сигурна съм, че не може да свалиш Шани Рихард и да я зарежеш после!-каза Мери и очите и светнаха.
-Шани Рихард!Имението й май е до моето.
-Да точно тя.Вече имам план как да се срещнете.Ще й кажа да дойде тук след обяд...май на игрището ще е най-добре.Вместо мен тя ще види теб и от там нататък ти поемаш.-каза въодушевено Мери чак плесна с ръце.Перору се прокашля за да я спре и каза:
-Всичко това е много хубаво, но какво ще получа аз!
Мери го погледна учудено сякаш въобще не очакваше такъв въпрос.
-Ти какво искаш?
-Ами...я да си помисля.Искам да се изправиш пред всички и да кажеш, че аз съм те зарязал и да отречеш лъжата която повтаряш на всички, че ти си ме била зарязала.-каза спокойно той.Това наистина беше неочаквано за Мери.Тя трудно би преодоляла гордостта си.Но нямаше търпение да види Шани как страда.Искаше тя да се смее последна.
-Дадено!-потвърди тя и двамата си стиснаха ръцете.

to be continued.....