автор: dubrav

Ти, спомняш ли си онзи бряг и вятъра,
непитал, споделил със мен косите ти?
Сега и двамата сме болни от очакване,
престанахме и да летим, да питаме...

Притихнали, просвирваме бутилките,
рисуваме мечтите си по масите,
с такива, мокри, безконечни кръгове...
Мълчим по олимпиийски.
И си вярваме.
Нали и двамата със него сме те имали...