автор: siromah

И нека наи-добрият да спечели новият договор за софтуер!- откри конкурсът вълкът Ники. И ако има по-добър от “ Микрософт”, нека да заповяда!
Преди да опишем залата, в която се бяха насъбрали нашите герои, нека кажем две-три думи за нашето Горско стопанство.
Откакто животните се разбунтуваха срещу хората и минаха на самоуправление, настъпиха тежки времена за животните. Много от тях тихо въздишаха за старите години на баи Тото, но станалото- станало, а историята назад нямаше да се върне. Откъде се появиха хитри мутри, които оглавиха новоизбрания Горски Комитет и взеха да си пълнят гръцмулите, никои не знаеше. Първо бяха правитизирани Горската мелница, после Болницата и Рудника , докато наи-подир не остана нищо повече за правитизиране. Е стана и малка игра с държавния дълг на Горското стопантсво, в която някои удариха кьоравото, но еи нали балъци винаги се намираха?! Накрая управляващи мутри измислиха една нова делавера. Те тръбяха наляво и надясно, че не трябва да се изоставя от хода на цивилизацията и ако новото Горско стопанство искаше да бъде пълноправен член на Обединеното Горско кралство, то трябваше да се модернизира. Е по пътя към това толкова блянувано кралство трябваше да се затворят Двете Вятърни мелници, няколко рудника – тези, които не бяха правитизирани- и още някои други дребни нещица, които няма да споменем, за да не затрудним читателската мисъл. Та както и да е, Новото Мъдро ръководство реши да модернизира старите компютри-костенурки. Те щяха да се “ upgrade”- министърът- вълкът Ники, винаги изтъкваше колко е умен и че знае езика от далечния остров на мъглите- и старите костенурки щяха да запърполят не като Запорожци, а като Мерцедеси.
- Нашата задача господа и госпожи- продължи министърът Ники, е всеки да се вози на мерцедес. Трябва да забравим тези стари, отминали времена, когато чакахме 20 години за един Трабант. “ Время за перестроики, тавариши! “ – размаха юмрук и посочи към опозицията. – Тези там- вълкът спря за секунда, за да избере точната дума- продажници на нашето мило Горско стопанство се опит всеячески да спънат колелото на прогреса. Не слушаите тези правокатори.
- Извинете господин министър- обади се свенливо бобърът- но не е ли малко множко 100 чувала с орехови ядки за тази програма? Няма да остане нищо за зимнина, а освен това нашите учители са отдълго време на диета - 3 орехи на ден.
- За такава лека работа- такава отплата!- отрече министърът.
- Ами за старите животни? Какво ще правим с тях. Повечето от тях не можаха да си складират зимнина и ако ние не им помогнем, те ще умрят от глад!
- Е, па чак ще умрят от глад!- намръщи се се Ники. – Че няма ли Валутен фонд да им отпусне средства?
- Амчи че има- намеси се баба Меца. Тя от глад я беше докарала до там да се цени в Горкия цирк, където всяка вечер заиците играеха на прескочи кобила с нея. – Валутният фонд ни отпусна средства, но госин министър тук е решил да ги вложи в компютри и програми. Че аз компютър няма да ям. Боровинки може, но компютър-не!
Баба Меца изръмжа и се надигна. Няколко услужливи мутри с чакалски физиономии и дебели вратове, а някои и без вратове “ услужливо” застанаха около нея и започнаха да и чешат руното.
Откакто новият министър беше се докопал до кокъла с него неизвестно откъде се бяха появили тези мутри и ако някои имаше различно мнение от него… аха…да му беше яка гърбината.
Баба Меца се разтрепера и си седна на мястото.
- Господин министре- изквича праскинята Гергана. – Миналият ден като бях в селото на хората, чух те нещо да си приказват.
- Че какво си правила там?- прекъсна я министърът.
- Нали знаете че хората хвърлят отпадаци накрая на селето. Тъкмо се бях заровила зурлата в едни сладки патлиджани, когато една каруца приближи към буклука.
- И какво си говореха хората? Какваи по-бързо че немам време!
- Ачи имало такваз една програма, Open office, или нещо такова. Била безплатна. Единия от хората се хвалеше, че я ползвал безплатно.
- Провокатор! Долу !- изрева министърът и кимна на мутрите. – Какво чакате бре, я и покажете къде и е кочината!
Горкото прасенце се сви на земята и се опита да се спаси от палките на мутрите, но безуспешно.
- Е, ще вярвате ли още на правокатори?!– изви вълкът и нещастните животни почустваха как по гърбините им полазват студени тръпки. – Има ли още дисиденти дето ще се правят на отварячи? Е, кога ще го разберете че е по-добре да бъдете недоволни животни, отколкото доволни прасета?!

Никои повече не се противопостави на госин министъра и фирмата Миркософт спечели конкурса с пълно единодушие. Колкото до това че, за посредник на сделката беше компанията Цап- царапца Прогрес, която беше близка до мутрите на министъра-вълк, това беше малка подробност. Малка подробност беше също, че Горското стопанство щеше да плаща цели 100 чувала о орехови ядки на година- но хеи- това беше Лудо царство- а там лудите бяха на почит.

А сега е време да се разделим, драги читателю. Аз обещавам да се срещнем отново в нашето любимо Горско царство. Там ставаха какви ли не чудесии, достоини за перото на велик писател.
За сега довиждане и до нови срещи.

18 ноември , 2007 година

Сиромах