автор: Hesioda

Луната грее бледо през очите ти.
И в тях чете се толкова тъга.
И те крещят през светлината на лъчите й
и този писък е във моята душа.

Сълзите ти са плахи и невидими,
но аз ги чувствам, както слънцето-земя,
и вярата ти в твоето безумие
изтрива истинското в твоята ръка.

Очите ти оглеждат се в небето,
но виждат само тъжна есенна роса.
И кой си днес?Дали си вчерашният огън,
или превърнал си се в ледена вода?

Защо не ме погледнеш с този поглед?
Кажи ми думи, от които да боли!
Но не, убиваш ме с безсмислено мълчание,
със своите безчувствени очи.

Луната грее бледо през очите ти.
И въпреки това ще си отидеш.
Не ме поглеждай плахо през лъчите й,
една звезда в небето ти умира.