автор: pastirka

Напъпило е с божи благослов
сърцето - мъченикът на надеждата.
В ръцете на живота - стрък любов,
пелинов вик и куковича прежда.

Не зная как ще се пребори с тях
това зелено чувствено начало.
Смъртта на смели стръкчета видях,
съдбата в мене беше ги посяла.

И доверчиво ги отглеждах аз
в градината на моята душевност.
Умираха те в знойния си час
от чужда злоба или пък от ревност.

Страхувам се за стръкчето любов,
покълнало в сърцето горделиво.
Ще чуе ли молитвения зов
съдбата ми да го остави живо?