автор: EvaYamon

Някога, много отдавна, живял на света един щурец.
Всички насекоми около него можели да правят нещо красиво и полезно, а той - не. Паякът изплитал красиви паяжини, мравките строяли замъци, а щурецът не знаел какво да прави. Затова всяка вечер, преди да заспи в дома си от сухо листо под едно цвете, той въздишал тежко.
Един ден над цветето прелетяла пеперуда. Тя била красива, лека и непостоянна - никога не се задържала дълго на едно място. Когато видяла цветето, тя го харесала и дълго играла сред листата му, а когато се стъмнило, решила да пренощува в него. Тъкмо склонила глава да заспи и изведнъж чула някой долу да въздиша. Това бил Щурецът.
- Какво ти е, Щурчо? - Попитала го загрижено тя.
Щурецът й разказал за това как страда, че не може да прави нещо красиво и полезно. Пеперудата забелязала, че Щурецът издава някакви странни звуци с дългите си крака. Помолила го да повтори тези звуци.
- А, това ли. - Тъжно отговорил Щурецът. - В това няма нищо хубаво.
- Напротив, - възразила Пеперудата. - Опитай се да изсвириш някаква мелодия, а аз ще танцувам.
И тя застанала пред Щуреца и щом той лека-полека започнал да свири, затанцувала. Така я гледал Щурецът и постепенно се научил да свири все по-добре и по-добре, а тя все танцувала и на двамата им било хубаво. Но ето, нощта свършила и Пеперудата и Щурецът, уморени, си легнали да поспят.
На следващата нощ Пеперудата пак танцувала, а Щурецът свирел. По едно време Пеперудата се уморила и спряла. Щурецът веднага усетил това, защото без тя да танцува той не можел да свири. Затова престанал.
Така до сутринта те седяли заедно, мълчали и разбрали, че не могат един без друг.
Всяка нощ те прекарвали двамата - той в свирене, а тя в танц, а през деня заедно спяли в къщичката на Щуреца. Били просто заедно, а това било най-важното.
Красивите ярки и цветни криле на Пеперудата потъмнели от тъмните нощи, в които тя прекарвала времето, и тя станала нощна пеперуда. Тя оставила своята обич към деня и светлината заради обичта към Щуреца. Искала да го направи щастлив. И Щурецът наистина усещал щастие, когато свирел и забравял всичко на света, изпълвайки се с красивата мелодия. Но всеки път когато Пеперудата се уморявала и преставала да танцува, той усещал това и също преставал да свири. Така те живели в съгласие и мир.
Обаче с всяка вечер Щурецът все повече заобичвал музиката и все повече се захласвал в свиренето, а Пеперудата все повече ставала зависима от Щуреца, забравяла деня, забравяла светлото слънце и крилете й ставали все по-тъмни.
Една лунна нощ Щурецът, както винаги, засвирил, а Пеперудата затанцувала до него. Той вече бил щастлив, той се бил научил да създава нещо красиво, полезно и съвършено ново - музиката. Той свирел и свирел с упоение и не забелязал, както преди, че Пеперудата е спряла, а продължил да свири.
Пеперудата останала в изумление. Тя разбрала, че Щурецът обича музиката повече от нея и че тя вече не му е нужна. Огорчена и обидена, тя размахала вече черните си криле и отлетяла. Едва тогава Щурецът видял, че Пеперудата повече не танцува.
Но вместо да тръгне след нея и да я потърси, той просто ... отново засвирил, тъжно и красиво.
Оттогава щурецът всяка вечер започва да свири тъжна мелодия за това как е загубил своята любима. А нощната пеперуда и досега, виждайки вечер светещи прозорци или лампи, напомнящи й за слънчевата светлина, долита при тях и пляска с криле, съжалявайки за изгубената си дневна природа и надявайки се да си я върне ...