автор: Esoterica

``Заспала дълбоко в своя замък-
чувам шепне ти смъртта
Една твоя капка топла кръв-
ключ към вечността.``
by Андрей (Prince_Of_Roses)

Очите ти стаена болка скрили
в пламтящата ми плът са впили
отровни остриета от кристал.
И никой никога не би посмял

мощта им пошла да забрави.
Та срещу тях да се изправи
с чиста и смела душа горяща,
за да пробуди любовта им спяща.

В сказания древни се пее,
че този, който мъст копнее
в кръв ще дави гнева си
и в агония ще губи ума си.

Не си орисан за безумец,
но за глупак и властолюбец.
Да беше сляп, бих те разбрала!
В полите си цветя събрала,

че да покрия пътя към дома,
аз молех боговете , та сама
да се преборя с твойта лудост.
Молех се да не извършиш глупост.

Ала освирепяла в гняв жесток
кръвта ти танцува, черен поток
от мисли безумни и за зла беда
Хеката прокле твоята съдба.

Че кралицата на черната магия
как ще допусне нечия стихия-
било любов или жажда за мъст
да я надмине. Тя на кръст

полага всеки, що и се опре-
богините не знаят дума "не".
Опитах се да те претпазя,мили,
ала грозни врани чернокрили

отнесоха те в твоя замък
де смърт лежи сред черен камък.
И аз станах с вълците сама
да вия нощем срещу своята съдба.