автор: merkator

Настъпи неловко мълчание. Всеки от съдружниците подреждаше ненужни папки пред себе си, свел невинен поглед сякаш бяха монахини от Ордена на Големия Таен Хуй. Само господин Най-Врял и Кипял Търговец Гилиев сумтеше на председателското си място стегнат в официалната си усмирителна риза.
. Като че ли искаше да каже нещо, но в устата имаше червено силиконово топче, привързано за главата му с елегантна кожена каишка. От носа му потече бистър секрет и личната му секретарка извади дискретно кърпа на шотландско каре и попи капчука.
-М-м-м-м-м!-каза Гилиев.
- Толкова Сте напрегнат, отпуснете се! Пак е изскочила вената на гушката Ви! - младото момиче (но очевидно с опит) сгъна прилежно кърпата и подпъхна пръст под каишите да провери дали не са се разхлабили. Към края на всяка сбирка, от постоянното въртене, изпъване и опити за изказване, ризата трябваше да се затяга. Преди два месеца господин Гилиев успя да се измъкне и ухапа зам. директора Рошко Мазно Капещата Калиакра. После му приспаднаха от заплатата ваксините срещу бяс и тетанус! И лейкопласта! И риванола! От тогава червеното, силиконово топче измести изолирбанда.
Минутите тихо минаваха през офиса. Секундите заобикаляха съобразително. Освен четиримата съдружници и секретарката на събранието днес присъстваше и Счетоводителя. Той беше еднополово същество от съзвездието Орион, дошло на специализация и трудно поддържащо външния си, човешки вид. Но... нещото което никой землянин не знаеше бе, че владее телепатията, което беше нормално средство за комуникация на неговата планета ГЕМОЯ (Гарнирай Езерните Медузи с Овесени Ядки). Така в неловката тишина в главата на Счетоводителя се преплитаха гласовете на бизнес-братята, плахите импулси идващи от гръбначния мозък на младото момиче (но очевидно с опит) и душевните крясъци и вопли на господин Най-Врял и Кипял Търговец. Тук е мястото, ми се струва, да представя с кратък щрих и останалите двама съдружници не взели участие до сега в драматичния разказ.
Имената-Морко Къртицата с Пърхот под Мишниците (поради пълната липса на коса) и Роянчо Най-най или Закусващият с Чесън (Обядващият с Кромид също, но бе по-известен сред гей-обществото с първото). Сложните взаимоотношения между двамата (човешки и любовноотмъстителни, от там и сексуални) са описани в други мои романи "Война и кир" и "Птиците увират сами". Но да се върнем към събранието...! За да внеса яснота и за звуковата картина, която получаваше по телепатичен път Еднополовия, ще дублирам гласовите реплики с мисловната дейност (или бездейност) на героите и ще я записвам с главни букви. Това на пръв поглед претрупва изграждането на характера на съдружниците в моментната фотография на идентичността им, но погледнато в друг аспект ни ориентира за взаимовръзките (така скорошни и по детски чисти) между земляните-бизнесмени и специализиращите у нас гемоянски счетоводители.
- Знаете, че нашата фирма, МОЯТА ФИРМА, МОЯТА... МОЯТА, МАМА ВИ ДА..., набира скорост и поддържа добро темпо едновременно (КАКВОТО И ДА ЗНАЧИ ТОВА, ЕБАТИ) - Рошко се усмихваше благо като проповедник на преподобния Мун. Знаеше, че тишината не работи в негова полза и за това взе думата. (ЩЕ ВЗЕМА И ПРИХОДИТЕ.. !!)
- Да! - каза Роянчо стиснал ръката на Пърхота под махагоновата маса.
-М-м-м-м-м-м! - каза господин Гилиев. (ИСКАМ СИ РАБОТАТА... АЗ СЪМ ШЕФЪТ... ЩЕ ТЕ ЧУКАМ... АЗ ХВАНАХ ДВАЙСЕТ И ПЕТ КОСТУРА... АЗ... НИКОЙ ДРУГ, ЗАЩОТО АЗ МНОГО РАБОТЯ... ЩЕ ТЕ ЧУКАМ... МЛЪКВАЙТЕ ВСИЧКИ... АЗ ЩЕ ВИ ОПРАВЯ... ТРЯБВА СПЕШНО ДА ТРЪГВАМ, ИМАМ БИЗНЕС СРЕЩА... МНОГО БЪРЗАМ, ЗАЩОТО АЗ МНОГО РАБОТЯ... АЗ СЪМ ШЕФЪТ И ЩЕ ТЕ ЧУКАМ...) и мн. др.!
- Мислиш ли, че сме набрали достатъчна скорост, за да прескочим шока от приемането ни в Европейския Съюз, слънчице? – (СИНУС, КОСИНУС, ЕДНО ДРУГО... ИЗПОТИ МИ СЕ РЪКАТА... АМА ЧЕСЪНЪТ Е ТОЛКОВА ЧУВСТВИТЕЛЕН... ТАНГЕНС, КОТАНГЕНС... ТОЗИ СУТИЕН МНОГО МЕ СТЯГА...) - Морко беше висшист - много начетен един вид и сам си пускаше лаптопа, даже имаше поща в интернет. Другите имаха гълъби. На Гилиев му почина от преумора!
- Имаме достатъчен, натрупан капитал, изрядно кредитно досие и солидни финанси в оборот (МОИ, МОИ... АКО НЕ БЯХ АЗ ЩЯХТЕ ДА КАРАТЕ ОЩЕ ЛАДИ И МОСКВИЧИ... АЗ, АЗ, АЗ... МОИ, МОИ... МАЙ БРИТОНА МИ СЕ РАЗВАЛИ... МРЪСНИЦИ) - гласът му се разтрепери от вълнение и Рошко отпи глътка вода.
- ............... - Каза гръбначният мозък на секретарката.
- М-м-м-м-м! - очите му щяха да изскочат от орбита. Господин Гилиев определено беше пренапрегнат (ЩЕ ТЕ ЧУКАМ... АЗ МНОГО РАБОТЯ... АЗ НАЙ-МНОГО РАБОТЯ... БЪРЗАМ... КОЛКО ПРОЦЕНТЪТ Е МОЯТ ДЯЛ... ДАЙ ПАРИТЕ... КОЙ ЩЕ ЧУКАМ...)
- ............... - Младото момиче (но очевидно с опит) извади незабелязано малко куфарче от крокодилска кожа. В него, положени на нежно, пясъчно кадифе, лежаха стъклена ампулка и нежна, диамантена спринцовка. Иглата безшумно потъна в палавата, вратна вена на Най-Врял и Кипял Търговец.
- М-м-м-м-м! - Съдружниците му се бяха погрижили нищо да не му липсва. Конската доза успокоително (можеща да приспи разгонен тиранозавър, зърнал Ахмед Доган по прашки) подейства мигновено и господин Гилиев пусна аварийните мигачи. (БР-Р-Р-Р-Р-Р... ТРАЛА-ЛА, И АЗ ИСКАМ В ГОРАТА ПРИ ЛАМЯТА... ЩЕ Я ЧУКАМ...)
- Да! - Зарадва се Обядващия Кромид.
- И все пак (ТАНГЕНС, КОТАНГЕНС... ИСКАШ ДА ИЗТОЧИШ ПАРИЧКИТЕ ОТ ФИРМАТА МИ... А КАЛИАКРА!!!!... 3.14х12342=?!...ПАРИ, ПАРИ... АЗ СЪМ ВЕЛИК КОМБИНАТОР... СИНУС, КОСИНОС, ЕБАТИ...) в края на миналата година се установиха значителни липси без ясно да се дефинира причината! Слънце, аз мисля, че персоналът е разглезен и краде безочливо от нашите печалби! Ти си изпълнителен директор, Роше и трябва да затегнеш контрола и дисциплината... Все пак заплата от 15 евро седмично е един висок стандарт за работниците! (...КОРЕН КВАДРАТЕН...) - няколко снежинки пърхот се отрониха с трепет и полетяха към кожения стол на Къртицата.
Мазно Капещия пребледня! Не беше справедливо! Той беше дал всичко от себе си за просперитета на тази Велика Фирма, а Морко му хвърляше безсрамно ръкавицата в лицето. И то пред Счетоводителя! (О, О, О... ЩЕ ТЕ УБИЯ... АЗ ИМАМ МНОГО ПАРИ... ЩЕ ВЗЕМА ВСИЧКО... О, О, О...)!
- От понеделник, с решение на общото събрание, вдигнахме заплатите с цели 85 евроцента за Великден! Така че за празника нашите служители освен половин хляб и кило извара, ще могат да си позволят и около 150 грама шпеков салам! Това са непредвидени разходи, които ти умишлено пропускаш, слънчице! - По обувките му от слонски, ляв тестис се стекоха три нервни капки двойно рафинирано олио! - Рошко полагаше неимоверни усилия да не извади което и да е око на Пърхота.
- Да! - Потвърди Роянчо Мамин.
- ............... - Знаете кой!
- М-м-м-м-м-м (ЩЕ ВИ ЧУКАМ... А, В СТАЯТА ИМА ИЗВЪНЗЕМЕН... И НЕГО ЩЕ ЧУКАМ...) - господин Гилиев, отпуснал вече каишите, се унасяше!
- С това, Мазни ми съдружнико, не засягаш подхваната от мен тема... а именно, къде потънаха миналогодишните липси и кой е виновен?! (И АЗ ИСКАМ ДА КРАДА... И АЗ СЪМ ВЕЛИК... АКСИОМА, ТЕОРЕМА... ПАРИ, ПАРИ... МНОГО ПАРИ... ЧЕСЪНА МЕ ОБИЧА... ДА УБИЯ ЛИ РОШКО...) Макар и трудно Морко изскубна ръката си от стояновата - лепкава и потна, като темето му в този напрегнат двубой! Той съзна, че бавно, но сигурно преминаваше границата спазвана негласно до сега - всеки да краде тихо без въпроси,едни типично български бизнес взаимоотношения. Погледна към господин Гилиев и сякаш успокоен от похъркването му се обърна към Счетоводителя.
До сега последния седя безмълвно и вглъбено. Той не предполагаше, че хората са изпреварили гемоянците в сферата на комуникациите! Телепатията, с която той толкова се гордееше, беше просто едно от нивата запълвани от земляните така плътно и безхаберно. Да водиш разговор на няколко нива едновременно бе изумително! Но да водиш диалог и със себе си... Еднополовия бе шокиран. Опита се да състави обща картина на събитието, но не виждаше логика, която да го води до някакво заключение. Нямаше и как да е иначе! На планетата ГЕМОЯ липсваше действие и съответно глагол за земното - "крада”. Това го изолира и обърка съвсем, още повече щом срещна погледа (малко кривоглед и разконцентриран от нискокачествения кокаин) на Пърхота. Знаеше, че счетоводната къща, за която работи го бе изпратила тук да отбие номера, но нещо почна да го притеснява. Нещо витаеше във въздуха, нещо опасно и драматично!
- Нека чуем как вървят нещата и според нашите безценни колеги от ДПДД (Да Прецакаме Данъчните Дружно) ООД! - Очите на Къртицата се впиха в гемоянеца, подозиращи и кръвясали. (ТИ СИ ЧОВЕК НА КАЛИАКРАТА, А...И ТЕБ ЩЕ УБИЯ... ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ... АЗ САМ СИ ВКЛЮЧВАМ ЛАПТОПА... ТАНГЕНС, ЕДНО ДРУГО, КОТАНГЕНС).
- Да! - с трепереща ръка Най-Най галеше ръкава на Морко - Да, да!
Тошко пребледня още повече. Ако пигментацията на кожата му продължаваше да изчезва със същото темпо, то на мястото му, скоро щеше да остане видимо само едно голямо, мазно петно олио! А Счетоводителя почна да чете доклада, който бе подготвил заедно с Калиакрата.
- Дрън, дрън, дрън... дрън, дрън..............и на края мога смело мога да заявя, че под ръководството на Капещия фирмата дрън, дрън, дрън....та дрън, дрън!
- ................. - Секретарката слушаше МР3-то!
Най-Врял и Кипял Търговец беше в друго измерение. Там беше и гемоянеца, но гол и бягащ!
Изсвири мощна, продължителна сирена, която накара всички да притиснат ушите си с ръце, а Гилиев пусна отново бистър секрет от носа в знак на съпричастност. Светлината угасна и в мрака, времето сякаш застина като моментна снимка. Сирената спря, зад вратата се чу суматоха, тиктакане на часовник, тишина... Ослепителен взрив и трясък-вратата на заседателната зала се откърти от стената и падна пред недоумяващите, сащисани съдружници, Счетоводителя и бедното младо момиче (но очевидно без опит в тази ситуация!) Застинал в усмирителната риза, Най-Врял и Кипял Търговец, в своя нов свят без болка и страдание, беше догонил милия служител на ДПДД и се възползваше от ситуацията максимално. През зейналата дупка проблеснаха няколко прожектора, мъчейки се да пробият плътната мъгла от прах. Сподавени кашляния, някой проплака, глухи стенания... Забръмча резервния генератор и лампите светнаха отново, но слабо. През облаците жълтеникава сивота се промъкваха предпазливо силуетите на СОПИОСГЗЕ (Спасителен Отряд за Постепенно Измъкване и Отстраняване на Специализиращи Гемоянци на Земята, Ебати). През своите осем ануса бойците от Гемоя изпускаха газ близък до едни от най-силните нервно паралитични на нашата планета, който обаче действаше само на земляните. След обилен обяд с езерни медузи всеки гемоянец със здрав стомах се облекчаваше така. На махагоновата маса остана да седи само Счетоводителя и привързания за стола господин Гилиев. Очите на извънземния специализант гледаха стената уморено и безчувствените му ръце изпуснаха, вече нищо незначещия доклад. Припаднали на пода лежаха хората, за които работеше до скоро Рантаратара Рикитирики - Йорданов. И секретарката. Без господин Гилиев!
- Нямаше начин! Заповеди, знаете как е! - Шефа на отряда свали маската и приклекна до младото момиче (но...дрън, дрън) - Ситуацията излизаше извън контрол и началниците се притесниха за Вас! Баща ви също!
- Искам да ме оставите за малко сам! - Счетоводителят беше възвърнал нормалния си външен вид и сега се разплу на стола си - Оставете ме!
- Не мога! В каютата на кораба ще се уедините! Още малко хората ми да разчистят и тръгваме. - Командира бе отворил консерва с езерни медузи гарнирани с овесени ядки за да възстанови силите си-Баща ви Ви чака!
- Баща ми, баща ми, баща ми... Писна ми, кога ще ме остави на мира да свърша нещо сам! - Рантаратара погледна военния с третото си ядосано око.- Щях да се справя! Земляните са елементарни същества с ограничени умствени възможности и първична ценностна система, ... Та те са като нашите деца,ама бавноразвиващи се... по кринкипинкерите!(на гомоянски кринкипинкерите-дяволите).
- Но много по-агресивни! А и Вие сте прекалено млад и не на последно място единствен наследник на Трона на Гемоя! - Отрони шефа на СОПИОСГЗЕ виновно, но твърдо. Нямаше да допусне издънка при тази мисия. Да, това бе синът на Краля Гемоянски! - Мисля, че всичко е наред, можем да потегляме!
- Уф!!! - Бившия вече господин Йорданов се провлачи с досада покрай строените бойни единици, спря до отново монтираната врата и погледна почистените и отново седналите си работодатели, които всеки момент щяха да се събудят отново нищо не помнещи от последните минути! Заседанието щеше да почне отново! Отново щеше да има Счетоводител с доклад, но той вече беше био-робот, който трябва да се самоунищожи след пет земни години. За пред земляните щеше да се пропие и да умре от цироза.
Командира попи леко и прецизно безцветния сопол на Най-Врял и Кипял Търговец, огледа за последно и най-малката подробност в залата и след като се убеди, че всичко е на ред (и според апаратурата ЗИНКЗО( за изглаждане на нередности в критична землянска обстановка)), тихо притвори. Бравата каза-щрак.
- М-м-м-м-м!
- .................!
- Да!
- Знаете, че нашата фирма............
-Да –каза Роянчо.

Чуха се бурни ръкопляскания, прерастващи в овации и публиката стана на крака. За миг сцената остана тъмна, докато завесите бавно се спуснаха. Камерите обхождаха усмихнатите лица на хората, чакащи да излезнат актьорите. Блесна светлина и героите на тази вечер почнаха да се промъкват из зад кулисите един по един. Ръкоплясканията стигнаха до своя апогей, чуха се емоционални възгласи и подсвирквания. Напористите журналисти си пробиха път до сцената и обсадиха смаяните, но щастливи артисти. Санитарите отпред и отстрани на публиката останаха с ледени, все още напрегнати физиономии.
В ложите всички се обърнаха към здравния министър и съпругата му приемащи с охота поздравления. Постановката определено успя да грабне и критиката, защото и министъра на културата (бивш театрален режисьор) стисна ръката на своя колега! Шумът в залата беше невъобразим!
Пред задния изход стоеше и чакаше бял автобус с решетки на прозорците,ризи,ампули и много спринцовки.


На Курт Вонегът, моят пътепоказател.
Александър Пиперков      25.04.2007