На лунна светлина
притичват мислите,
крадат ни от съня,
изсмукват силите,
пречат ни в смеха
да се потопиме весели,
а косите от страха
ни настръхват целите.
Искаш да поспрат,
да си поемеш дъх,
а те досадно си кръжат
и в миг оцелват те.
Отмахваш ги с ръка,
но те в съня обсебват те,
отвориш ли очи,
роят се кат пчели.
Щастливи са онез,
които с тях преборват се.
Мисловният процес
наказва с многословие.
Напразно се боим
от лунните вакхания,
на дневна светлина
са нашите създания.