Сърцето ми примря,
една секунда експлоадира
видях те там, луната пребледня
във въздуха стенанието ми се пласира.
Не трябваше да бъда тук
и ти не биваше да си със нея
и гледах ви като напук,
тъй както гледаш кораба от кея.
Да знаех- моя кораб не си ти,
но все пак нещо ме прободе
онази гадна болчица, нали-
нелепа и очаквана-далечни параходе!