автор: Alesev

помниш ли последното ни лято
боси спомени в синьо
колко много те обичах
и заспивах във въздишката
помежду многото любов
още пазя избелелите ти ризи
изгорели цветове
следи от парещото приключение
люлката ни още се люлее
понесла двама в приказна страна
безразсъдно бяхме посветени
помниш ли когато времето не съществуваше
нощите и дните спяха под едни звезди
вълшебно беше...ти
сега студът сковал земята е
дърва пращят в тухлената ми камина
прелиствам старите албуми вяло
това останало е от онези дни
отминало е