Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 1009
ХуЛитери: 6
Всичко: 1015

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pc_indi
:: p12a28n
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоята най-тъжната песен
раздел: Преводи
автор: ocean_soul

(По Korn- Tearjerker)

Как искам да имаше някой
да имаше някой, който ме обича!
Защото някога..и аз бях някой,
аз знаех- някой ме обича.
Сега стоя, измръзнал и самотен,
а призраците даже дом намират,
пълзейки изпод камъка надгробен!
А искам да имаше нещо,
кажи ми, моля те,че има по-добро,
че има повече от туй сега-
покълналата в мене самота.
И искам да можех да го усетя,
искам да можех да го отвлека,
да го престоря, тайно да го взема...
но никога не мога- винаги остава само
покълналата в мене самота.
Дали и тишината чувства се самотна?
Дали и тя усеща се сама?
А кой ли,кой ли всъщност би узнал?
Чувал съм я само да ми шепне:
"Време е, ходи си удома-
на други тая вечер ще е светло,
те заедно са- тяхно право е едно..."
А как искам да имаше нещо,
кажи ми, моля те, че има по-добро,
че има повече от туй сега-
покълналата в мене самота.
И искам да можех да го усетя,
искам да можех да го отвлека,
да го престоря или тайно да го взема..
но никога не мога- винаги остава само
покълналата в мене самота...
Водата в тая вана вече е студена,
животът вече стар и уморен е...
А искам да можех да го усетя,
искам да можех да го отвлека,
да го престоря, тайно да го взема...
но никога не мога- винаги остава само
покълналата в мене самота.



Публикувано от aurora на 16.11.2007 @ 09:05:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   ocean_soul

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 10:05:38 часа

добави твой текст
"Моята най-тъжната песен" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моята най-тъжната песен
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 17.11.2007 @ 22:11:04
(Профил | Изпрати бележка)
Най-тъжната песен...
Въздействащо!
Поздрави за превода!