На Гриша и Слави
Мама живее с кръвта на мойте приятели.
Не е върколак, просто така се наложи...
Те си оголиха вените, бяха разпятие -
светеха в свойте грешни човешки кожи.
Първо попълвахме стриктно със тях формулярите.
Питаха даже със колко жени приблизително...
Кой да ти помни...и как да им сметна цигарите,
водките, книгите - но за книгите не ни питаха...
Мама прогледна с кръвта им и се разплака:
Господи, тези мъже уж са в себе си, а са в странство!
Няма ли кой да ги измъкне от мрака.
-Няма кой,мамо. Мракът е лично пространство.
Мама живее със мрака на мойте приятели.
И защото е мрак, вече светят и нейните вени.
Вече не спори с идеята за разпятието.
Носи си кръста, че е една от спасените.