Върнах се в градчето седмица по-късно, преследван от спомена за двете прекрасни,нежни и отчаяни създания,които обществото поради своето несъваршенство, наричаше с недотам изисканото нарицателно "долни пачаври".
Под влиянието на алкохола и наркотиците тези млади и търсещи момичета бяха превърнали,съвсем интуитивно и несъзнателно,клиторите си в органи за общуване така както марвките използват своите пипалца да сещат света.За мен,а и за повечето мъже, които имаха честта да се възползват от груповата им терапия,те си остават вълшебни феи сеещи така щедро плодове ,откраднати от боговете и непринадлежащи вече никому.Тези две малки жени просто концентрираха в себе си разпиляните блага на любовта и омерзението и пръскаха бедните,уплашени същества и висящи им пишки между краката със събрания прашец на кръговрата и справедливата отмора.Вагините им бяха разпределително депо за оглушителните вопли на хиляди изгубили се души на които някой лош шегаджия беше прикачил плътско тяло с тестиси.Нима ненамирате сходство между излизането от влагалището,пътеводната светлина след кръглата теснина когато се раждаме и тунела с ярка белота когато умираме.В първия случай сме хора,а във втория души,но и в двата имаме тъмен тунел със ослепително сияние на края.Разпределителни депа-какви прекрасни места за нещастните,самосъжаляващи се мъжленца,които прибирайки се след магическия досег с пипълцата на тези нимфи на привидната поквара,се сгушваха гузни в обятията на занемарените физически и духовно” мъртви” съпруги и заедно наричаха двете създания-вагини, "долни пачаври".Сякаш с тях искаха да измият от лицата си полепналите слоеве изпражнения и повърня натрупали след безброй предателства,поражения и минети в името на допотопното,първично съществуване!
Но както и да е.Върнах се в градчето все пак.Пристигнах рано сутринта и улиците бяха пусти и тихи.В далечината се чуваше морето или по-скоро вечната му борба с шибания бряг.Някакъв учтив пияница ме упъти към нов,токущо отворен хотел и след като целуна ръката ми с двата лева видях как очите му превърнаха банкнотата в поредната бутилка долнопробен алкохол.
Отново магия!Хотела наистина беше нов и чист.Наех една двойна стая на празния етаж,взех си един душ,с освежаваща,утринна чикия и легнах в леглото да поспя след нощното пътуване.Прекосих цялата страна по диагонал.Имаше кабелна и реших да превъртя новините на водещите в лизането на политически гъзове телевизии.Топ журналистите отново си бяха намазали анусите с вазелин и очакваха надарените ръководни ОРГАНИ на партиите за близ-интервюта.Някакви миньори стачкуват защото не им били плащали от две години.Полицията за всеки случай ги пребила респектиращо.Някакви пубери протестират заради закриването на природен резерват и превръщането му в строителна площадка.Полицията е взела превантивни мерки и опасните анархисти са задържани и профилактично малтретирани 24 часа.Порно филмите пасти да ядат.Според мен по-справедливо е да пускат в сутрешните блокове "Спейс платиниум" или “ХХL”,а политическите новини след полунощ.Децата не бива да гледат политици рано сутрин,никой не е толкова лош, че денят му да почва с политика!Заспах като накърмено от Памела Андерсън новородено.
Събудих и вече беше три следобед.Слънцето сипеше жар,но когато морето се е разтворило в източния бриз това не е толкова страшно.Вдишах щастлив,че отново съм близо до соления безкрай и изкочих на терасата да зърна сините вълни.Очите ми се впиха в плажната ивица,кожата ми настръхна сякъш усещах нежния досег на водата,сякъш аз бях пясъка попиващ бялата пяна.След два часа ще почне концерта на Робърт Плант и аз ще съм потопен в екстаз и умиление фен,през който ще мине сиянието на този недокоснат от цивилизацията ,ангел и властелин на най-финната музика дадена ни чрез него от Бог!Да,ако има ангели сред нас ,то един от тях тази вечер ще пее за мен и малкото богоизбрани!
А след този допир с Райските градини и самотния,безлюден град на край света, ще извадя мобилния си телефон,през сълзи и гузна съвест,набирайки номера на двете вълшебни феи, ще потъна като стара рибарска лодка в грях,падение и нищета!
Влязох в стаята и отново се изкъпах.
П.П. Когато написах тези редове с една единствена цел да си спомням за любовта и самотата на щастливия безпътен отшелник,антибиотика вече бе свършил своята работа и обривите по слабините ми почти изчезваха.
Александър Пиперков
14.07.2007