автор: Franc_Enstein

ръцете ти
онези малки бели лилии -
отражения по задната стена на мозъка ми
като сенките на асмата
в мързелив коринтски следобед
те ме всмукват в себе си
където не съм

а съм сумтене в бузата ти
и те дишам
и е горещо
от бриза люлеещ дантеленото перде
един прозорец към морето
и ти

с ръце спокойни и бели
като нищо друго
като пясък в лазура на пустите плажове,
като мрамора на Афродита сред тихия храм на музея,
спущаш длан към смокиновия лист,
на който е написана
диагнозата ми