автор: dimension

/а започващ с "не"/

- Ти си икона. Светица. Моят олтар и пристан. Моят живот, смисъл, светлина. Никога не съм обичал повече. За никоя жена не съм пролял толкова сълзи. Знаеш ли това?
- Не. Обичам те.
- Искам да започнем отначало, начисто. Да имаме дете. Да умра с теб. Страхуваш ли се?
- Не. Обичам те.
- Как съм живял така? Това не е живот. Не я понасям. Знаеш ли защо?
- Не. Обичам те.
- Никога няма да те оставя. Ще бъда винаги зад теб. Много ли ти е трудно?
- Не. Обичам те.
- Нека ти купя апартамент. Какво значат някакви си пари, пред това да плачеш? Искаш, нали?
- Не. Обичам те.
- Тогава кола. Избери си. Хайде!
- Не. Обичам те.
- Трудно е винаги да сме заедно. Трябва да се пазя. Нали не се сърдиш?
- Не. Обичам те.
- Трябва да мине известно време, за да сме заедно. Изчерпа ли се търпението ти?
- Не. Обичам те.
- Как минават тия години? Надцених се. Трябва ли да казвам „съжалявам”?
- Не. Обичам те.
- Ти си свободна, но аз живея по-спокойно от теб. Това вбесява ли те?
- Не. Обичам те.
- Сигурно никога няма да ми простиш.
- Не. Обичам те.
- Някой ден ще разбереш моите причини. Вярваш ли?
- Не. Обичам те.
- Толкова пъти казваш „край”. ЗАЩО МИ УБИВАШ МЕЧТИТЕ? Мразиш ли ме вече?
- Не. Обичам те.
- Защо ме изоставяш? Каква е причината? Друг мъж ли?
- Не. Обичам те.

- Не. Обичам се.

................

Авторът съжалява за вмъкването на материализъм в диалога, което е извън обсега на неговате ценности.