автор: milcho

Денят отшумя във неистова гонка.
Само теб цяла сутрин съм слушал.
Дими от вълнение даже фургонът.
Ти се сещай - цигара пропуших.

Сняг ме засипа и стана студено
Само луната проблясва в безкрая.
Ти не омайвай сърцето ми ледено -
кървав кристалът се пръска нетраен.

Майчице мила, каква орисия!
Беше ми всичко - утеха и стряха...
Още в съня ми камбаната бие.
Няма те. Дните без теб онемяха.

Празен сънят е - беззвездна картина.
Странни са тези божествени краски...
Чака ме Нова, най-ярка година!
Гори, гори моя звезда! Не угасвай!

13.11.2007 Потсдам, под лунна светлина.