Ние всички умираме
в поетичната нощ.
Ние всички заспиваме
в обятията на звездния свод.
Ние всички обичаме
да сплитаме венци
от душевните рани.
Ние всички мечтаем
да падне слънчев дъжд
върху нашите длани.
Ние всички успяваме
да опазим земните тайни.
Ние всички танцувапе
с вихрушка от думи
в сърцата си.
Ние всички знаем
как се умира в поетичната нощ?!