автор: Omaia

Дори и в сънищата ми пристигаш...
Но още неотпила близостта ти
отнемат те от мен
                   и те отсипват.
В невидимото Другаде
да чакам-казват ми.
Додето дойде час,
във който времето не ще е същото.
Във който утре ще е по-сегашно.
А вчера-рано днес.
Но чаках само мислите си аз
да станат от перо по-леки,
та във тиктакането на звездите,
да чуя неподвижността на времето.
И собственото си движение във него!
Със хитростта на Пенелопа
вътъка на деня да разтъка.
И да пътувам с Одисей
напред към миналото.
Или натам,където западният вятър
ще ме направи по-богата с бъдеще.
И по-имотна с нови сънища...
На сутринта,когато се събудя,
ще пия аромат от сбъдниче.
Ще си сверя часовника...
                   на чувствата.
Най-детската усмивка ще си "сложа".
Защото си и в мене,и до мен. Защото никога не съм те губила.