автор: Ficho

Връщам се към Факултето –
няма по-щастлив от мен!
Слава Господи, задето
ме дари с успешен ден!

От зори до тъмно тичах –
чак останах без крака!
Цял ден вятърът занича
в скъсаната ми яка.

С гладни кучета се бих
и рових в кофите за смет,
но накрая се сдобих
със връзка вестници в пакет,

после с чифт обувки стари,
вратовръзка със леке,
три кашона от цигари
и дрънчащо тенеке.

Пеят с празната количка,
веселите колела:
Лев и трийсет взех за всичко!
Ех, късмет! Гуляй, душа!

Късно вкъщи се прибирам
уморен, ала щастлив –
къшей хляб, бутилка бира:
Господи, и днес съм жив!

През таванчето ми ниско
дъжд от покрива тече
а пък в локвата се плиска
изтривалка от кече.

Стар креват, покрит с платнище
и полустопена свещ –
няма да намериш нищо
даже с трън да пометеш.

Нищо няма да намериш –
що ти трябва катинар!
Мокър като плъх треперя –
нямам огънче за цяр,

нямам даже втора риза,
нямам коте, ни дете
ала имам телевизор –
новини да ми чете.

Как се влизало в Европа,
разни учени неща...
Мен дъската ли ми хлопа?
Ще се вмъкнем през нощта!

Имам шперц за всички брави
откогато съм роден –
тате сам ми го направи,
ще потрябва някой ден.

Ние може да сме роми,
ама ще ви кажа аз,
че отдавна сме в Европа,
и Европа е във нас.

Там преследват общи цели
мургав, цветнокож и бял
но събират се разделно
и хартия и метал!

И за всеки има кофа
в европейския ни дом,
там ще ходя по пантофи
и ще бъда еврором!

Ще гуляя и ще пия,
равноправно възроден,
еврогроздова ракия
всяка нощ и всеки ден.

Ще създам солидни връзки
в Страсбург и в Мадагаскар
и ще ходя с вратовръзка,
па и със леке макар!

Трябват само две-три кофи
за хартия и метал.
Пей, сърце! Живей – любов и
евроромски идеал!

Връткам другите канали –
ясно е в Европа. Там
всеки има равен дял
от европейския салам.

Ала засега сме гладни –
конюнктура e това!
В европейската култура
ще се приобщим в ден-два.

Караме нататък. Ето –
разяснителен процес:
мъртви птици край морето,
всенароден интерес,

а министърът – с позиция
нетрадиционен тип:
има, значи, мъртви птици,
ама няма птичи грип!

С водоплаващи пернати
не поддържам аз контакт –
с гривеци, юрдечки, чапли
с друг подобен експонат.

"Ако вкъщи сготвя пуйка –
съобщи Нихат Кабил, –
ям, но ако преди туй със
"Дуру-дуру" съм се мил."

А пък аз почти година
ям картофи и цвекло
пиле само на витрина
виждал съм, но през стъкло.

Падне ли ми – няма тия,
нямам ни сапун, ни срам.
Който иска – да се мие.
Аз – ще ям, ще ям, ще ям!

Иначе е симпатичен,
сладкодумен, благ и мил –
eх, какъв министър личен!
Аферим, Нихат Кабил!

С него нямаме проблеми –
да не ни е на кутсуз,
ще се озовем навреме
в евроромския съюз!

Там е друг канал – Шакира
ще ни пее до зори!
Ром-баро ще пие бира –
ашколсун, шукар бури!