автор: gorski

Да се погледнем в очите открито,
да си говорим с най-простите думи:
извор изтича и птица отлита,
хляб е замесен и огън ще лумне.

Да се завърнем в онези години,
толкова близо до дивото цвете...
Нашата младост внезапно замина,
без да ни стисне за сбогом ръцете.

Ние останахме тук - обсадени
от неочаквани грижи и вещи:
детска количка, портрет на Есенин,
радио, туба за нафта и вестник...

Падат правителства, гаснат комети,
храмове, мебели - всичко изгаря.
В тази вселена от мъртви предмети
само човекът с човек разоговаря.

Думай сега спотаявани думи,
вслушай се в моите тихи горчилки,
за да разцъфне синчец помежду ни,
да посинее небето от билки.