Кървавите лъчи на слънцето запалиха хоризонта. Хора и животни се размърдаха, защото беше време за жътва. Вместо снопи от жито, щеше да има от човешки трупове.Всички боляри се бяха насъбрали във Великата шатра. Старият боляр отпи от прясното кобилско мляко, но то само му загорча.
- В Константинопол откога си пият обезмаслено овче мляко, а ние тук сме още сме..ехее 1,000 години назад. Още караме на кобилско мляко! Върнаха ли се вестоносците?- запита тои своя съсед и погали меча си.– Ръката ме сърби! Откога не съм ръчкал византиец в жлъчката!
- Че ръчни някои славянин- рече съседът му.
- А , не може. Нали са съюзници сега!
- Тихо!- извика някои. – Пратениците!
Неочаквано шатрата се изпълни с тишина.
– Ювиги!-воиникът падна пред хана.
– Къде е твоят император? – очите на Крум Страшни пронизаха строго византиеца.
Воиникът се облиза и запелтечи:
– Играе карти с генералите. Загуби императрицата на покер, иначе сам щеше да ти доиде на гости!
- Аххх!- изрева ханът и се хвана за меча. – Скъпо ще си плати това византииско псе. Какви му са условията?
- Император Никифор ще запази столицата и всичките и жители, ако се изпълнят следните условия.
- Какви са те?
- Първо. В Европа няма място за варвари и езичници. Ако България иска да бъде в Европата, ще трябва да приеме гръцката култура и религия. Храмовете на Тангра ще бъдат разрушени и ще се издигнат нови на византииския бог.
- Конущество, велики хане- подскочи старият жрец. – За тези думи, заслужава да му се изтръгне езика…
- Мълчи, старче- скара му се ханът. – Нека пратеника да продължи. И какво още иска византиеца?
- Благородните ноздри на византииците не понасят конските аромати и затова ще трябва да закриете Първа, Втора и Трета Хвърковата Конска армия.
- Ами ние как ще се движим?- изуми се Асен. Кокалите ме наболяват от ревматизъма.
- Императорът ще придостави безплатно каруци за всички Велики Боляри, а лично за хана четери мемелюка от Африка.
- А кои ще тегли каруците?
- Как кои? Питаите своите съюзници славяните. Нямате ли кози?
- Да, имаме- подтвърди ханът.
- Е, тогава нямате проблеми.
- А какво ще правим с нашите пеши воиници сега, като нямаме коне? – зачуди се ханът.
- Всъщност, ювиги, пешаците са излишни. Като България влезне в европеиския алиенсе, ние ще се грижаме за вашата сигурност. Но ако ювиги иска, може да си поръча 100 куртизанки от Константинопол.
- А бре, я да млъкваш. – ядоса се Крум Страшни не на шега. – На мене главата ми се е запалила, а ти за куртизанки ми разправяш! А какви са? Девстевени ли са?- олиза се ханът.
- Да, ювиги!– ухили се византиецът.
Старият боляр Асен сръга хана в реброто и тои изпъшка:
- Ъъъ… и какви още изисквания има Никифор?
- Ще трябва се закриете Първа и Втора Вятърна мелница краи Козлодуи. Пречила на коробоплаването и нарушавало екосистемата. Освен това вашата работилница за мечове и щитове краи Кремиковци. Много замърсявала околната среда! А после това ще трябва да се забрани Деня на Кукерите. Те плашат малките деца и ги карат да сънуват кошмари! Освен това вместо “ Аз съм българче” ще се рецитира в училище “ Аз съм византииче!”
- Аз неговата мамка византииска така ще го европитизирам набързо!- избухна хан Крум и скочи от мястото си.- Ще му кажа аз на него кои…
- А бре чакаите бре хора! Аз съм само вестоносец!
- Иди при Никифор и му кажи да заповяда в моята столица. Ще му приготвим хубаво посрещане!
…
- Ювиги– Асен се размърда и замълча , сякаш търсеше подходяща дума.- каква е думата ти?
- Щом Европата е решила да ни доиде на гости, ще ги посрещнем , като и се подобава!
- Как , ювиги?
- Ами много лесно. Ще поканим византииците на едно угощение във Върбишкия проход. С хляб и сол ще ги посрещнем. Я се обади на придворния дегирент. Ще трябва да репетираме песента:
-
“ Хан Крум с двата ножа, мале, ха
Хан Крум с двата ножа, мале, ха!…”
И накрая скачаме по масите и наи-циливизовано продължаваме чалгата…
…
За съжаление хан Крум не влезнал в Европата, нито пък получил 100 девственни куртизанки. Но за радост пък се родила чалгата… Много хора са забравили този изключително важен факт, но за това пък нали си има историци да им припомнят историята!
Послеслов:
По идея от предаването на клуб НЛО от 2001 година.