Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 372
ХуЛитери: 6
Всичко: 378

Онлайн сега:
:: Icy
:: pepelqshka13
:: Veselin
:: Lombardi
:: Albatros
:: svdonchev

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГлава 11: Ще се давиш в кръв...
раздел: Романи
автор: Esoterica

-На къде сега?
-Елфранр- отвърна лаконично Левиатан.
Летяха още малко и Аджер започна да се снишава. Феридан го последва. Наближиха огромна гора.
-Това е Евсенин лес, а ние ще отидем до Елфранр- дворец, дълбоко в гората. Тук всички елфи намират покой след като отплават от бреговете на родните си земи. Какво знаеш за елфите?
-Ам-м-м...-започна неуверено Ана- Красиви са...
-Даммм.
-Ъ-ъ-ъ - живеят много дълго...
-На практика са безсмъртни, да. Друго?
-Изящни, грациозни, перфектни според човешките разбирания...
-Може и да се съглася - ухили се Лев. - Но те съветвам да забравиш "човешките разбирания". Вече не си човек. Ти си демон, бъдещата Кралица на Ада, а може и друго...
-Какво намекваш?
-Някой елфи... По-точно един елф... може да вижда в бъдещето. Ще те заведа при него...
-Но аз не искам да знам бъдещето си!-прекъсна го Ана.
-Ана, това ще ти помогне, когато се наложи да вземеш някой трудни решения...- заувещава я Левиатан.
-Казах ти, че не искам. Когато му дойде времето, ще последвам сърцето си!
-Стига глупости, Ана!
И двамата бяха слезли от драконите си. Сега стояха един срещу друг и се гледаха гневно в очите, когато нечувана до тогава мелодия затрептя из въздуха около тях. Елфите запяха...

Две черни рози в огъня танцуват
в прегръдка вечна вплели своите листа
Да, нека в прах от пепелта превърнат се...
Дори когато тяхната надежда умря,
те бяха две- завинаги заедно във вечността
Не знаеха що е страх, когато огъня дойде
Отне им веселия смях
Смехът на рози чувал ли си, пътнико?
Че по-красив е той от елфска песен
От вятъра в утрото понесен
звъни в нечути багри той
Носи на влюбените сърца вечен покой
В прегръдката си той ги крие
Дорде Смъртта с воала си не ги покрие...

И така още много думи се редяха за това как две рози въпълщаваха любовта на влюбените сърца. Ана и Левиатан не помръдваха. Песента се чуваше все по-ясно, докато накрая иззад дърветата не се появиха и самите певци- шестима елфи със зелени туники и кафяви панталони. С тях бе и една елфа по-красива от зора в зимно утро...
-Поздрав, Принце на Огнената земя!- рече елфата и се поклони.- Какво те води в нашата гора?
-Поздрави и на теб, Аралия, кралице на елфите! Дошъл съм, за да представя бъдещата Кралица на Ада на Съвета на Елфранр, както и да се срещна с Ирулас Пророка.
-Както пожелае Негово Величие - каза елфата и се обърна към Ана.-Ти сигурно си избраната от Лилит за нейна наследница ? Добър избор, признавам. Как е името ти, дете?
-Ана, милейди - смутено отвърна момичето и направи изящен реверанс.
-Не мисля, че името ти е много подходящо за Кралица. Тук ще получиш ново. - рече Аралия, след което се обърна към шестимата елфи.- Ескортирайте Принца и момичето до Елфранр!
А после просто изчезна. Ана и Левиатан последваха елфите навътре в гората...

***

-Вавилонската курва е тук, в Елфранр!
Аралия седеше на простовато дървено столче до ниска масичка в колибата на Ирулас Пророка. По прекрасното и лице бе изписано отвращение.
-Просто не мога да го понеса! Хубавичка е, не отричам, но вони на грях! Била е със Сатан, усетих го! Как и Лилит не е разбрала...
-Аралия, знаеш, че след Фрастра де Утр, това няма значение - рече спокоино елф с дълги искрящо-бели коса и брада. Толкова дълги, че се стелеха по пръстения под на колибата като мек килим от снежни влакна.
-Не ме дразни - изсъска заплашително елфическата кралица. - Тази малка пикла разби всичките ми амбиции. Знаеш колко се надявах Лилит да избере някоя елфа за своя наследница. Има толкова красиви елфки, едва на хилядолетие! А тя избра човек! Гнусен, долен, грешен човек!
Аралия се изправи и започна да крачи бясно из стаята.
-Елфа на Великия трон на Огъня!- продължи с почти истеричен патос тя.- Това ще стане, заклевам се! Някои ден Лилит ще съжали за избора си и ще се обърне към мен за помощ.
-Не, няма- каза абсолютно равнодушно старецът.
-Моля?!
-Не, няма - повтори Пророкът.- Прекалено си себична. Кралица Лилит не обича такива същества. Създаде мен и майка ти като ангели, но без крила. Така и не ми е ясно от къде се пръкна тая твоя злоба и алчност.
-Ти си ми баща и трябва да ме подкрепиш! - буквално изцвърча Аралия. Доскорошната й величественост се бе изпарила.
-Не е задължително. И ти си моя дъщеря и трябва да ми се подчиняваш, но за толкова хилядолетия ти един път не се вслуша в думите ми. Пък и на мен момичето ми харесва.
-Хората убиха майка ми! И това ли си забравил?- рече потресена елфата.
-Не, не съм. Не мога да мразя цялото човечество, само заради глупостта на няколко индивида.
-Ти си се побъркал! - каза Аралия и излезе бързо от колибата на баща си.
Когато остана сам, Ирулас отиде до една по-голяма маса, която му служеше за бюро, и седна на изработения от здраво изплетени върбови клонки стол. И каза сам на себе си нещо, което знаеше отдавна, но обичаше да си напомня.
-Това момиче го очакват велики дела...

***

-Лев, кога ще стигнем? - изпъшка измъчено Ана, докато се промушваше през стена от капинови храсти.
Левиатан каза, че трябва да преминат през гората, за да покаже на Ана елфичското кралство. Само дето момичето подозираше, че Принцът просто иска да я подложи на някаква проверка.
В началото си мислеше, че няма да се умори - все пак вече беше демон, но след около три хиляди километра изминати със скоростта на влак-стрела ,за да догонват шестимата елфи, Ана започна да се задъхва. Левиатан също, но се опитваше да го прикрие.
-Скоро- отвърна момчето. -Почти сме в Ларкен.
-Какво е пък това?
-Ще видиш.
И продължиха да тичат...

***

Намалиха ход, когато стигнаха обширна поляна насред гората. Вековен дъб се извисяваше на десетки метри височина. Дебелите му заплетени корени се разстилаха като килим и се впиваха дълбоко в земята. Короната му закриваше черното небе като свод с потрепващи тъмнозелени листа. В ствола на дървото имаше тъмен процеп. Приближиха се и Левиатан бутна Ана да се провре първа през него. Вече знаеше, че не всичко което изглежда по един н ачин отвън, задължително трябва да изглежда по обичаен начин и отвътре, но въпреки това пак се очуди- пространството вътре в дървото беше доста по-обширно, от размера, който намекваше външният му диаметър.
-Един до тебе иска власт. - рече старец, седящ на стол от върбови клонки. -Не иска сърцето ти, а това що ще получи чрез теб. Пази се от него!
-Кой е той? -механично попита Ана.
-Няма име. Звяр е. Ала има и друг - Ангел на Светлината. Той е, който иска сърцето ти, не властта ти. Него ти ще обичаш и на него е обречен животът ти.
-А той име има ли?
-Не.
-Само това ли е?
-Ще се давиш в кръв, дорде не смириш гнева си! -изрече с ярост стария елф и се обърна с гръб към момичето- явен знак ,че е време да си тръгва.
Когато Ана се обърна, осъзна че нито Лев, нито някой от другите елфи я е последвал в кухината. Излезе.


Публикувано от aurora на 12.11.2007 @ 16:53:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Esoterica

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 10:49:09 часа

добави твой текст
"Глава 11: Ще се давиш в кръв..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.