автор: kakafreud

Септември изгревът се ражда във смокините,
От детството.
А през деня препуска жаден из градините
на стихоплетството.
Докле замръкне в хоризонта огнен
Уморен.
Септември е. И лятото е само спомен
Есенен.

Октомври залезът узрява в класовете житните
по нивите.
За да танцува с дъждовете ненаситните
По покривите сивите.
и да угасне призори смълчан под звуците
на есенно пиано.
Октомври е и вятърът нашепва на капчуците
Една-едничка песен само.

Шепти, че винаги за нас ще има лято някъде.
в душите.
И ще се сменят залези със изгреви навсякъде
Със сълзи в очите.
Но винаги ще се завръщаме във храмове познати
Дори и зимата.
За да запалим тихо свещите си святи,
Смълчани до смокинята.