автор: merkator

Излизаме от морето хванати за ръка.Вълните ни удрят в гръб и губиме равновесие.Водата е черна като мастило и само по отблясъците на Луната може да се види каде е пясъка.Вече е плитко и ходиме по-уверено,но пак се държиме за ръце.Още ни държи.
Обаче краката ми треперят от безсилие,добре че тя е една мъничка жена иначе щях да се удавя.За първи път любих в морето,през ноща и не ми хареса много, чесно казано,абе ако не бях се напил едвали щеше да се случи.Вълните,секса и тя ми изцедиха силите и сега ходя неуверено по плажа,напълно изтрезнял и зъзнещ,а Сили се смее и дърдори нещо сякаш я е страх изведнъж да не се събуди и всичко да е свършило,там далече в съня и.Непуска ръката ми,а аз целия треперя и се опитвам по-бързо да се доберем до дрехите,но на нея като че ли не и пука за студа,говори ли,говори,а аз не я слушам и се сещам как нейният сок изчезна там в морето и беше доста трудно да проникна в малката Сили,лашкан от вълните и с вкопченото и,отпуснато тяло.Сега си мисля,докато най-после се обличаме,че е много яко това дето юнашкото ми мляко се е понесла сред морето,свободна и вечна,изгубена там от кадето е почнал живота.Сигурно така се раждат русалките,от пияни любовчии и назадоволени жени,изпуснали семето от нагона или просто предпазливи като мен.А Сили не успя да стигне до края, защото не свърших в нея и го извадих точно преди да дойде нейния момент на върховна наслада,но после не ми се сърдеше,знаеше,какво можеше да стане след девет месеца само заради миг плътско умопомрачение.
Прибираме се в квартирата ми кадето спях с трима мои приятели в този прекрасен,стар град Зарима.Два часа след полунощ е и пияниците още ги няма слава богу и аз и Сили можем да довършим започнатото,но когато се събличам малкия ми герой представлява нещо средно между жълад и едноока хамсия.Милото момиче се старае за възвръщане на достойнството ми,но аз си знаех друга рецепта и безсрамно си наливам водка от бутилката останала недоизпита от снощи в шкафа над умивалника и там се видях в огледалото с кървясъл поглед и сплъстена от солената вода коса.И вече сме в леглото ми,но прегърнати само,подложил съм ръка под малката главица на Сили,а тя говори ли,говори макар,че знае дето аз почти не я слушам загледан в крушката на тавана.Изведнъж почвам,съвсем ненадейно,да обичам тази малка жена,някакси да ми е мила и скъпа,притискам я по-силно към мен,а тя е учудена и ме гледа със застинала усмивка.Не е очаквала да изразя чувства толкова скоро,един прайдоха,млад непрокопсаник скитащ се край морето жаден за гуляи и нови,и нови прекрасни момичета.Аз я целувам по устните,нежно и с наслада която ме кара да бъда щастлив,точно тук,точно сега и с точно с тази мимолетна фея на влюбчивите глупци.От открехнатия прозорец се чува прибоя,морето е море когато е бурно,и сякъш усещам пръските на вълните по лицето ми макар че най-вероятно си въобразявам и това е среднощния хлад.Сили е притихнала,тя също усеща вълшебния миг посипал ни с мир,ама не тоя дето го дрънкат по новините,а човешки,най-обикновен мир който те кара да се слееш със света и безвремието без въпроси и страх.Този път се любиме дълго отдадени изцяло един на друг с доверие и тя свършва и направо крещи забравила свян,а когато утихнахме потни и горещи,целувам прилепналите и кичури по слепоочията.Така се унасяме и съня ни обгръща за да превърне в спомен тези часове забрава и уединение,мимолетни и мили, които обичам и изплаквам години,много години след това.Часовете изпълнени и преливащи с морето и Сили.


П.П. Вече прехвърлил четиредесетте я срещам в един забързан и грозен град.Разминаваме се.Аз виждам лицето и,но тя е на спирка и погледа на тази,вече увяхнала първо в сърцето си, жена напрегнато следи хаотичното движение на автобусите.Всичко около нас е потънало в кална киша,студ и ослепяваща самота.А морето е тъй далече и въобще незнам дали още го има!Сили е безименна жена...


Александър Пиперков 01.05.2007