автор: PLASHKOFF

Няма нищо по - добро от истината
колкото и болезнена да е тя

Теодор бе толкова изнервен,че не го свърташе на едно място.Кръстосваше стаята,и се чудеше,как да постъпи.През четирите години семеен живот с Камелия разбраха,че не могат да имат деца.Причината бе в нея.Желанието им да имат наследни ,растеше с всеки изминат ден.
Тя му предложи да си осиновят дете.Толкова хора го правеха.Трябваше да проучат възможността за това.
Той седна,облегна се на фотьойла, и се замисли.Не искаше осиновено дете от дом.Имаше син от жена,която обичаше преди.Искаше него.Беше говорил не веднъж с Елена,майката на сина му,по този въпрос. Тя беше съгласна, и без това мъжът й не го искаше.Имаха друго тяхно дете,и цялото им внимание бе насочено към прероденото.
В стаята влезе жената на Теодор.
- Какво си се умислил? - обърна се тя към него - Тео,чуваш ли ме?
Камелия винаги го наричаше Тео.Харесваше това умалително име.Пък и на самия него допадаше. Безпокойството растеше в него, и не му даваше мира.Струваше му се невъзможно,да каже за сега истината на Камелия. Все ня-кой ден трябваше да го направи.Самообвиняваше се за дългото мълчание, и за липсата на смелост. В това бе неговата трагедия. Теодор сви вежди, и направи тъжна гримаса.Като че вътрие в него, изгаряше бавно невидим огън.
- Какво ти става? - попита го разтревожена Камелия - Добре ли ти е?
- Мисля за детето,което искаш да усиновим.
- Ще ми помогнеш ли?
- Какво да направя?
- Ела да изместим готварската печка на терасата! Лято е вече, по-добре да е навън!
Терасата бе доста широка, и имаше достатъчно място.С малко усилия измести-
ха печката.
- Направих кафе! Ела да ти налея,а и трябва да поговорим! - подкани го жена
му.
Тео седна срещу нея,и след първата глътка запали цигара.Тя също пушеше.
Пропуши скоро,навярно защото и двамата бяха напрегнати, и все си търсиха някакъв отдушник.Или просто му правеше компания...
Ситуацията беше деликатна за Тео, и тя по някакъв начин,като че го чувстваще.
- Ти си права! - отбеляза той,като я гледаше в очите - Крайно време е да направим нещо! Казвал съм ти и друг път, че не желая да вземаме дете от дом.
Можем да си осигурим директно от някое семейство.Вече се интересувах,така че скоро е възможно да си имаме момче.Нямаш нищо напротив нали...?-поглед-
на жена си въпросително.
- Как изглежда то? Здраво ли е?Какви са родителите му- беше развълнувана.
- Казва се Емил, и е на пет години, здраво и хубаво момче е. Бащата е бил
адвокат, а майката архитект.
- Защо бил, да не би да е починал...? - попита Камелия.
- Не зарязал ги е.А сега има втори баща.Свестен човек е,инженер по професия,
има частен бизнес,но от две години имат и друго дете, и заради него,Емил е пренебрегнат от господина.По тази причина търсят осиновител.
Като говореше за сина си,сякаш буца бе заседнала в гърлото му, и не можеше да я преглътне.
- Говорил съм с тях. Осиновяването може да стане скоро. Готова ли си за това! Ако си съгласна, ще им кажа за решението ни? Ето и снимката на детето...-
Той я подаде. - от вълнение беше забравил за нея.Опита да не се издаде.
- Колко е хубав! - тя не откъсваше очи от снимката.
- Да подготвяме ли документите...-Тео чакаше отговора й.
- Разбира се, иска ли питане...! - очите й блеснаха.
Тео я остави в кухнята, и излезе. Трябваше да се срещне с Елена,за да каже
окончателното им решение.Уговорката беше да се видят в арт-кафето на цен -
търа.Докато я чакаше, си поръча конак.Алкохолът щеше да го отпусне.Когато
се срещаше с първата си любов,винаги беше развълнуван.С Елена бяха преживяли красиви мигове.Живееха заедно по онова време,въпреки несъгла-
сието на баща й.После се появи и синът им,но старият като разбра,че искат да се женят,ги заплаши,че нищо няма да остави на дъщеря си.А бяха студенти , и
нямаха никакви средства.
- Здравей!- Елена неусетно се приближи до Теодор,а той дори не я забеляза.
- Сядай!Как е синът ни?- бързаше да разбере, дали детето приема факта,че ще
живее на друга място.
- Добре е? Вчера очакваше да дойдеш.
- Не можах,имах дело. Пък и с Камелия не бяхме говорили още...,но днес й казах,и до двадесет дни ще осиновим Емил.Съгласна е,но не съм й казал още,
че е мой син.Искам първо да свикнат един с друг,и чак тогава ще й кажа исти-
ната.Ще реша в кой момент да стане това.Знам,че синът ми е малък,и ще е нужно време,да свикне с нас,най вече със съпругата ми.Мога да ти гарантирам,
че тя е много деликатна жена, и вярвам,че всичко ще бъде наред.Може би не постъпвам правилно, и трябваше отдавна да й кажа истината,но не намерих сме
лост, по причината да не я загубя.А това ме измъчва.А и Емил можеше вече да е с нас, ако не бях толкова нерешителен. Приготви се, ти знаеш най-добре как...
Елена го слушаше,присвила красивите си очи.Душата й приличаше на есенен листопад.Кирил имаше право,Емил си беше техен,въпреки че ще живее при баща си, а тя е негова родна майка...
- Объркахме живота си с тебе. А и сега и детето ще плаща заради нас.Не трябваше да слушаме лудия ми баща.Ще ми е мъчно без Емил.А Галин не иска,
да знае за него.Нищо не му пречеше да го приеме.Постъпи жестоко с мен...
Не знам дали ще му простя.В края на краищата имаме дете.Друго щеше да е,ако ти... - не довърши мисълта си, и заплака.
- Скъпа, нека не говорим за миналото.Знаеш много добре,как стоят нещата. Не
можем да върнем времето назад.Сега има възможност, сина ни да бъде обичан
от всички нас.
- Но аз, още държа на теб, знаеш го...!
- Ами другото ти дете,и то ли ще бъде лишено от любов?!
- Искам,да ви виждам и двамата от време на време!
- Разбира се,че ще се виждаме!Та ти си му майка, а аз...- огъня беше завладял душата му, и дишаше тежко...Глътна от питието,за да разпали огнището,въпре-
ки че беше нежелателно.Изпи безалкохолното до дъно,но пожара не бе изга -
сен.Седна до нея,прегърна я,у притисна до себе си.
Та изтри сълзите си,и го погледна доверчиво.Постепенно се успокои.
- Жена ми,няма нищо против.Не можем да върнем нещата назад.Обичам съпру-
гата си, и не искам,да я огорчавам.Достатъчно се измъчи заради това,че не може да има деца.
- Прав - въздъхна Елена - Трябва да си гледаме семействата!Обещай ми,че ще
пазите Емил,и ще го обичате много, както аз...!
- Та той е мой син! Разбира се,че ще го обичаме, а това означава всичко...
Разбраха се да уредят документите,възможно най-бързо, и Емил да остане
при баща си.

***

Дойде дългоочакваният ден.Емил бе официално осиновен.Беше му трудно,
отначало да свикне с новата обстановка, и указанията на майка си...Как го беше дресирала, сама двамата знаеха.Дори и баща му беше изненадан, от поведението и държанието на сина си.
Емил още от първия ден попита,дали може да ги нарича мама и татко, и от този момент го приеха като свой син.
Очите и на тримата плуваха в сълзи.Най-много на Емил... - сърцето му бе го-
тово да се пръсне от любов и мъка... А баща му чувстваше, че ще получи инфаркт,особено когато го прегърна сина му, и да зададе глупав въпрос...
Тази Елена,заслужаваше да бъде обичана.

Връзката между тримата,тепърва щеше да се задълбачава и укрепва.Изпълни с толкова любов и светлина,която стопли уютния им дом.

Единственото,което още тормозеше Теодор,бе недоизказаната истина за сина му,тази невинна душа...
Трябваше да се осмели,да признае на Камелия всичко...Убеден беше,че е най-добре между тях, да няма няма тайни...

Всяка вечер вземаха момчето на ръце, и го слагаха да спи.Разказваха му приказка, и когато затвореше очи, тихо го оставяха в стаята му.
А те двамата седяха около масата, у крояха планове за бъдещето на малкото им семейство.На Тео му се щеше,да и каже всичко в тези моменти,но все отла -
гаше, за да унищожи прекрасните й чувства... До кога ли!

*****
Минаха няколко месеца.Откакто осиновиха Емил, изпитваха огромно щастие...
Елена идваше всяка седмица при сина си, а той растеше и се променяше,оби -
чано, а дори и изразът му беше променен.За възрастта си,беше умно и възпи -
тано дете.Не правеше пакости,като някои други в махалата.Въпреки това бе-
ше буен, обичаше игрите и забавленията.
Тео най-сетне събра смелост, и реши да каже на жена си цялата истина.Стру -
ваше му се, че момента вече е настъпил.Случи се в един съботен ден.Емил
слетобеда беше с родната си майка, а Тео и Елена останаха сами.
- Трябва да ти кажа нещо,което отдавна нямам смелост да ти призная...!Длъ -
жен съм, и ако сега не го направя, ще се проклинам! Това е една болезнена
истина, за която те моля,предварително да ми простиш...! Става дума за Емил...
Душата му бе готова да изригне като вулкан, и да изпепели всичко около себе си... Дишаше трудно и тежко.Очите му се напълниха със сълзи,които бяха го-
тови да го задавят. Проклинаше се, за дългото мълчание.Беше готов,да приеме
всякакви упреци, но за прошката не знаеше...
Елена го гледаше, като изумена, и уплашена.Дори не подозираше,за какво ста-
ва въпрос.
- Кажи де?! Плашиш ме!Да не се е случило нещо лошо?Видът ти,не ми харесва!
Да не си болен?!
Той продължаваше да я гледа в очите,с подтиснато самочувствие, и болка в сърцето.Отпи от водката,която си беше налял.После още веднъж,но по-едра глътка.Запали нервно цигара. Очите му приличаха на развълнувано море,което
разбиваше вълните си в брега.
- Тео,плашиш ме!Моля те,кажи ми каквото и да е?Дори и да е болезнено, все
пак сме семейство,ще-е-е-е...
-Става въпрос за Емил ...
- Не ме плаши...,какво е станало?! - задиша учестено.
- Той е мой син! Аз не бих си...
- Какво говориш?! Ти-и-и...! Това истина ли е! Нима е възможно?! - тя бе шоки -
рана.Не беше на себе си.Имаше чувството,че ще получи инфаркт.- И цяла веч-
ност не си ми казвал нищо?! Разплака се, и излезе от стаята.
Той също беше объркан, да я утешава ли, или търпеливо да изчака. Истината беше като трън, и докосването до нея в първия момент бе болезнена.Въздъхна
тежко и продължително.После отиде в спалнята.Жена му лежеше,свита в края на голямото легло, и гледаше с широко отворени очи в прозореца.
- Прости ми, но не знаех,как ще приемеш всичко това!Страхувам се,да не те загубя.Обичам те, скъпа... - приседна до нея,с едната ръка рамото й,а с друга-
та взе ръката й,и я целуна.
Разказа й цялата история такава, каквато е в действителност.Тя го изслуша, а
после му отговори:
- Толкова години мълчание! Не ми е лесно да махна с ръка, и да ти простя,че
си крил от мене такова нещо! Чудя се, дали няма и друго... - погледна го въ-
просително, но с укор. - А синът ти, е такова прекрасно дете... Сега ме остави!
Искам,да остана сама.
- Добре,ще те оставя да помислиш, но не забравяй,че ти си моята съпруга, и
животът ми е свързан с тебе и сина ми!Ние имаме нужда от теб, и те обичаме!
Излезе от спалнята,влезе в кухнята,наля си питие, и зачака решението на же-
на си.
По някое време тя се появи на прага,после седна срещу него.Очите и прилича-
ха, на водопади...

- Налей и на мене!Ще приема цялата истина, но ми обещай, че каквото и да ми
струва,ще се лекувам! Искам да си имаме, и наше дете.
Тео не очакваше от нея такава реакция и развълнуван я прегърна.После последва страстна целувка.Сега я обичаше много повече.Тя не го беше разо-
чаровала.

***

След доста време лечение, и опити им се роди дъщеря.Бяха на седмото небе от щастие.Емил също се радваше на сестричката си.
Не след дълго синът им се разболя тежко.Наложи се да лежи дълго време в болницата,но накрая всичко дойде на мястото си.

Четиримата заживяха заедно и всичко,което им се случваше беше по двоему
хубаво,защото между тях цареше истината.А тя е най-доброто лекарство.


P.S. Разказът е по действителен случай, само имената са променени.